Близкородственото кръстосване (инбридинг) представлява кръстосване на близки по роднински връзки животни от една порода. При чистопородното развъждане трябва много внимателно да се подхожда при такова близкородствено кръстосване, т.е. то да не е наистина много “близко”. Колкото по-малко е стадото, толкова опасността е по-голяма. Най-често се случва да се приложи инбридинг, когато мъжките разплодници са доста по-малко от необходимото за стадото зайкини. Зайцевъдите трябва да имат предвид, че близкородственото кръстосване стеснява генетичната основа за развъдно-подобрителната работа и по този начин много варианти отпадат от генофонда на животните.
Чрез инбридинга се постига по-голямо еднообразие между зайците, но се затруднява по-нататъшното им развъждане. Освен това близкородственото съешаване създава здравословни проблеми – депресии и болести. (Депресиите в резултат на инбридинга се изразяват в общ спад на жизнеспособността на зайците, повишена смъртност преди и след раждането.) Ако трябва да говорим с езика на генетиката, чрез високата степен на родство се повишава вероятността при съешаването да се съчетаят два рецесивни (по-слаби) гена, които примерно са нежелателни от зайцевъда, и по този начин да им се даде възможност те да се проявят.
