Теодор Иванов, управител на “Агротайм”: Трагедията е, че младите хора не искат да се занимават със земеделие

- Г-н Иванов, кога е създадена фирма “Агротайм” и какви са основните цели на дейността й?
- “Агротайм” е създадена през 1992 г. Досега сме били успешни, благодарение на това, че работата ни се е увеличавала. В следствие на това и броят на заетите хора във фирмата нараства. В момента той е около 500 души, като допълнително наемаме около 150 сезонни работници. Две са основните неща, с които се занимаваме, зърнопроизводство и животновъдство, основно свиневъдство. Имаме голям модерен свинекомплекс с капацитет до 60 хил. свине годишно. Когато говорим за растениевъдство, мога да ви кажа, че обработваме около 100 хил. дка земя. Отглеждаме основно пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик и семена. Също така малка част от дейността ни включва и отглеждането на трайни насаждения. Имаме голяма около 400 дка черешова градина.
- Трудно ли е се прави бизнес в областта на селското стопанство и успешен ли е той?
- Селското стопанство не само в България, но и в целия свят, е много особен бизнес. Особеността идва оттам, че изцяло сме зависими от природата, от климатичните условия. Неслучайно селското стопанство в цял свят е протектирано. Това се прави с цел да се осигурят едни прилични доходи на хората, които се занимават със земеделие. За съжаление истинско подпомагане в България започна едва с предприсъединителните фондове, което беше не много отдавна. За разлика от нас, нашите колеги от Западна европа се радват на такава подкрепа още от създаването на ОСП през 1967 г. Целта на всичко това е да се създаде модерна, съвременна база за селското стопанство. Оттам ще дойде и добрата ефективност, качествената и с ниска себестойност продукция.
Наскоро в България бяха създадени два консултативни съвета – научно-консултативен и бизнес-консултативен съвет, чиито приоритети са да изградят програма, стратегия за развитието на селското стопанство в България. Аз имам една забележка, че погрешно се тръгва отново от науката към бизнеса. Това е погрешно. Бизнесът е този, който движи нещата. Той е този, който казва от какво има нужда и какво иска да развива. Науката е тази, която може да каже, да, това можем да го развиваме и е хубаво да го развиваме, имайки предвид всичкия потенциал и особености на климата, на географското местоположение, на обезпечеността от страна на база в България, но науката може само да консултира и подпомага усилията на бизнеса. Бизнесът е този, който казва какво иска да прави, а науката е тази, който трябва да казва как може и може ли да се направи. Пак в погрешна посока тръгваме в този момент.
- Само това ли са недостатъците на нашето селско стопанство?
- Не, не са само това. Това е основата. Нещата са страшно много, но първо трябва да имаме програмата и яснотата какво ще правим. В България, с оглед на кризата, която се задава, производството още повече ще се свие. Жалко ще бъде, ако това свиване засегне и селското стопанство. За съжаление, според мен има първите признаци за това. Торовете поскъпнаха наимоверно много. Електроенергията, газът, горивата също. Техниката поскъпва много. В същото време пазарните цени на зърното падат, тоест българският производител ще бъде в невъзможност да реализира продукцията си дори и на ниска цена.
- Кога ще се отворят пазарите или ще става все по-зле, с оглед на приближаващата криза?
- Според мен, тук трябваше да има изпреварващо мислене в кратроскочен и в средносрочен план. В краткосрочен план, ако ние искаме да сме износители на зърно, ние трябва да направим всичко възможно да направим качествена продукция. Ние трябва да променим облика на България като източник на евтина суровина, защото качеството е ключа на играта. Качеството означава по-висока цена. Понякога наистина с много малки допълнителни разходи се получава доста по-добра цена и можем да реализираме по-добре продукцията си, в света на България да се гледа като на един източник на качествено зърно. Това е едната посока. Другата е, това което правят поляците. Трябва да развием животновъдството. То от своя страна ще консумира голяма част от зърното и почти няма да има износ. Всичкото зърно ще се прекарва през продукт с по-висока добавена стойност и по този начин се получават едни по-нормални цени на зърното. Това обаче може да се реализира в един по-дългосрочен план. Но ще трябват пари. Защото селското стопанство е предназначено да генерира продукт и средства, които са много по-големи от инвестициите. Но първо трябва да се направи програма и тя да не остане само на хартия.
- Вие вярвате ли, че програмата няма да остане на хартия, като много други?
- Това е единственият ни изход. Защото алтернативата на това е ние да продължаваме да свиваме селскостопанското производство и тези около 20% плодове и зеленчуци, които произвеждаме, да ги загубим и заедно с малкото животни, които отглеждаме.
- От кого зависи това – от бизнесът, от държавата, от малките производители?
- Бизнесът трябва настойчиво да иска да се промени статуквото, да промени философията. Държавата е тази, която трябва да си хване главата с ръце и да помисли как може да осигури ресурса, защото трябва да се налеят пари. Всички искаме да ядем евтина храна, но тя се прави с модерно високоефективно земеделие, което пък се получава с инвестиции.
- Откъде могат да дойдат?
- Могат да дойдат от бюджетния излишък, защото селското стопанство е подводницата, която може да изтегли икономиката ни напред.
- Какви инвестиции са необходими, за да се получи необходимото качеството?
- Парите, които трябва да се налеят в селското стопанство, са около 3 млрд. евро, за да може да се случи това, което наистина трябва да се случи. Ако разчитаме на парите от ЕС, които са по 300 млн. евро на година, то след десет години ще имаме нужните пари, а не знам дали имаме това време. Трябва сега да се случи това.
- Какви са грешките на нашите производители, така че да не получават нужното качество? Пак ли идват от инвестициите?
- Ако започнем от входа, от семената, то трябва да се направи подбор от висококачетвени и ефективни семена, и те да се препоръчват за различните райони в България. След това трябва да се направи технологичната карта, която да се спазва. Ето един показателен пример. Аз успях да реализирам моята пшеница на 340 лв. от място. В същото време, другата пшеница, с недобри качества, се търгуваше по 250 лв. Вярно е, че цените оце повече паднаха, но това е разлика от 90 лв. на тон, при положение, че ние произвеждаме 4 млн. тона, това са 360 млн. лв. загубени заради неправилно управление на ресурсите. Но трябва и инвестиции.
- Как можеше да се осигури такова финансиране?
- Подобна схема може да изглежда по следния начин. От бюджетния излишък се заделят, например, 1 млрд. лв. които се оформят като гаранционен фонд към банките, които са в България. Банките, имайки тази гаранция от държавата, биха могли по-лесно и с по-нисък лихвен процент да отдават средства за селското стопанство. Срещу този гаранционен фонд финансовите институции биха могли да отпуснат 4-5 пъти по-голяма сума, защото се предполага, че тази гаранция ще обезпечи повече кредити.
- Много хора мислят по този начин, какво не й достига на държавата, че да стигне до тези предложения?
- И аз това се чудя какво не й достига, защото имаме кадърни специалисти и икономисти. Трябва да се свърши определено количество работа и да се направи това нещо.
- Смятате ли, че чрез този консултативен съвет, в който участва и бизнесът, ще се промени нещо?
- Аз искрено се надявам, тъй като ние бяхме също едни от инициаторите за създаването на такъв консултативен съвет и да се надяваме, че той няма да е само един консултативен свет на пожеланията, а наистина ще се отхвърли серозен обем от работа и нещата ще влязат в правилните релси, а не да боксуваме на едно място.
- Какво е мнението ви за младите фермери? Кои са по-добри - младите или старите?
- Не бих могъл да кажа това. И едните, и другите си имат предимствата. Старите имат опита, младите са по-склонни да приемат новите технологии. Земеделците по принцип са консервативни хора, но трябва да се приемат и новостите. Младите хора са по-склонни да рискуват, да вървят към новото и в този смисъл и едните и другите ще са нужни на нашето земеделие. Младите хора освен това ще са нужни заради продължаването на земеделието, тъй като особено по кооперациите в момента управителите, а и самите участници в тях са на доста сериозна възраст и няма приемственост.
- А ще има ли такава изобщо?
- Засега не виждам много хора, които да искат да се занимават със земеделие. Това е голямата трагедия.
- По какъв начин тогава ще се привлече млад ресурс?
- Трябва да се започне от училищата. Трябва да променим концепцията за земеделските ни училища. Те в момента са 98 и произвеждат безработни чиновници вместо знаещи и можещи млади фермери. Те имат едни общообразователни програми, за разлика от Холандия, Дания, Белгия, Франция, откъдето излизат можещи хора, които, например, са учили 4 години как се отглеждат домати и след като завършат могат да го правят. Това го нямаме в България.
- Но ние много неща нямаме в България?
- Нямаме, но нещо трябва да започнем да правим, защото само седим и се тюхкаме как нямаме това и онова и продължаваме да правим нищо. Запушваме пробойни, които отново се появяват. Тук свършили парите, слагаме една кръпка, да не загине нещо. Ние трябва да вървим напред, да работим, да създаваме нещо, да произвеждаме продукт.
- Протестите начин на решение?
- Протестите за мен са крайна мярка. Хората излизат на протест, когато са отчаяни, когато не са им обърнали достатъчно внимание, когато няма диалог. С протести в България не би трябвало да се решават проблемите, защото става така, че който вика най-силно, той получава най-много. Невинаги обаче викащият най-силно заслужава най-много. Тук трябва един път и завинаги да се определят приоритетите, защото всяко правителство обяснява, че туризмът и земеделието са приоритетите, а всъщност се получава, че те са най-безприоритетните неща. След като нещо е приоритет, трябва да се вижда, че е приоритет. Точно обратното, те казват, няма пари, оправяйте се. Това не може да бъде в никакъв случай политика. А този гаранционен фонд може да си стои в централната банка като резерв и земеделците да получават нисколихвени кредити.
- Има ли случаи у нас, при които бизнесът да плаща на науката?
- Аз самият съм потърпевш. Поръчахме в един институт да ни направят нещо, платихме си и след което този научен институт се е оплакал, че захващайки се с тази задача само си е отворил работа. В същото време идва датски инвеститор, разбирайки какво са направили за мен, казва, че и той иска да направят същото за него, но в стотици пъти по-голям обем, но аз как да отида в този институт и да ги накарам да работят? Това е големият проблем. Лошото е, че нашите научни работници са тотално немотивирани и не им се плаща адекватно, но това ще се промени, само ако започнат да работят.
- Вие доволни ли сте от хората, които работят при вас, адекватно ли са подготвени?
- Проблемът пак идва от образованието, но ние се стремим по всякакъв начин да правим така, че това, което те са научили в колежите в училищата, да е база, а оттам нататък те да се усъвършенстват. Това отнема доста време и е за наша сметка. Ние поддръжаме взаимоотношения както с наши, така и с чужди учени, специалисти, фермери, опиваме се да бъдем в крак с новите тенденции, да предвиждаме нещата. Тук обаче трябва да се отбележи, че и фермерите трябва да са търсещи. Трябва да се интересуват, да търсят възможности да подобряват това, което правят. Не всичко и всякога е въпрос на финансиране. Информацията доста често е безплатна, освен това има съвети по земеделие, откъдето могат да получат консултаци и информация.
- Какви са планове за фирмата през следващата година?
- Съвсем скоро ще направим фуражен завод. В момента водим преговори с немски партньори. С или без тях ще го направим, той ще е модерен завод. Това е в близко бъдеще.
- Какви са пожеланията ви към администрацията, като техен партньор?
- Когато се правят наредби, когато се измислят различните програми в българската част да не залагат бомби със закъснител. Какво имам предви? При подготовката на такива документи имаме задължителна от Брюксел част и наша, допълнителна. Много често в нея има огромни недоразумения. Например, за програмата за млад фермер едно от изискванията е човек да работи земята си в реални граници. Това е огромна бомба, защото от една страна ние казваме, че искаме да правим комасация на земята и в същото време, като казваме това, караме хората да я раздробяват. Защо е нужно това? Имаме си система за идентификация ИСАК, достатъчно е да се посочи земята на човека и да работи друга, не е нужно да е в реални граници. Това е недомислие и може да създаде огромен проблем. Това е само пример, а такива неща са десетки и стотици. В този случай препоръката е администрацията да води диалог с реалния бизнес, с производителите, и когато се изработват тези документи да са свързани с реалността.