Макар че се отглежда главно като единично засадени дървета в дворовете, малките градини и край напоителните канали и вади, дюлята е любим плод на българина. Ако сте решили обаче да засадите дюля в двора си, трябва да се съобразите с някои нейни особености и изисквания.
Трябва да знаете, че младите дървета имат силен растеж, но след неколкогодишно плододаване растежът им чувствително отслабва. Това налага чрез подходяща агротехника и главно чрез резитбите да се поддържа винаги умерен растеж. Освен това трябва да се има предвид, че дюлите встъпват рано в плододаване - на третата-четвъртата година след засаждането, и имат редовна родовитост. Част от сортовете са самофертилни (самооплождащи се), други са самостерилни (изискват чуждо опрашване), а трети са частично самофертилни като Португалска и Тримонциум например. В предпланинските и планинските райони главният ограничаващ фактор за разпространението на дюлята е топлината.
Чувствителността й към студовете е по-голяма, отколкото на крушата. Ниските температури - под минус 23-25 градуса, повреждат плодните пъпки и някои клончета. Дюлята понася по-леко горещините, отколкото студовете. На по-ниските и топли места тя дава по-едри и по-ароматни плодове. В месторастения, по-високи от 500-600 м надморска височина плодовете не узряват добре. Друга особеност на този овощен вид е, че трябва да се отглежда при оптимална влажност през целия вегетационен период. При недостиг на влага в почвата плодовете остават дребни, мъхнати и силно ребристи, с голямо сърце и много каменисти клетки в месото. Дърветата закържавяват, добивите силно намаляват. Най-подходящи са алувиално-ливадните, умерено влажните, пропускливи и с дълбоко разположен карбонатен пласт почви. Най-добре е засаждането на дюлята да стане през есента - от края на октомври до средата на декември.
Пролетното засаждане да се извършва само по изключение. Друго изискване е при засаждането гъстотата да бъде такава, че напълно развитите дървета да не се засенчват, а в междуредията да има достатъчно свободно пространство за движението на машините и хората, както и свободен достъп на светлина. След засаждането дръвчетата се съкращават така, че да се получи желаната височина на ствола - обикновено 90-100 см. До оформянето на короната резитбата е ограничена, като се спазва естественият растеж на дръвчето. По-силна и точна резитба се прави след третата-четвъртата година.
