Заразяването става скоро след вкарването на нови животни за разплод. Причинителят се намира в най-голямо количество в изпражненията и чрез тях се разпространява във фермата. Затова фермите, които не са решили въпроса с отстраняването на тора и почистването на подовете, имат постоянни проблеми с това заболяване. Предразполагащите фактори за появата на болестта са: постоянно използване на помещенията без прилагане на системата "всичко пълно-всичко празно", вкарване на неимунни животни в заразено стадо, промяна в околната среда и смяна на фуража. Клиничните признаци зависят от естеството на измененията в червото. Понякога те са толкова слаби, че не се откриват. Чревната аденопатия е първично заболяване. Засегнатите от него прасета изглеждат нормални и в началото се хранят добре, но по-късно загубват апетит. Постоянен признак е хроничната водниста диария, придружена с постепенно отслабване и в някои случаи с увеличаване обема на корема.
Прасетата могат да се възстановят за 4-6 седмици, но оползотворяването на фуража значително се влошава и се намалява дневният прираст. Като последица се явява значителната разлика в големината на прасетата в групата. Описаните признаци наблюдаваме все по-често в българските свинеферми, включително и в свинеферми с висок здравен статус. Некротичният ентерит и регионалният илеит обикновено са последица от чревната аденопатия и прасетата, засегнати от тях, показват подобни признаци. Важен признак е ригидността на засегнатото черво поради хипертрофия на мускулатурата. Вследствие на това често се получава перфорация (пробиване) на чревната стена и смърт на животното от перитонит. Пролиферативната хеморагична ентеропатия е остро заболяване с кратка продължителност при животни над 16-седмична възраст. То се характеризира с кървава диария, анемия и внезапна смърт при отделни прасета. Когато протичането на заболяването се удължи, животните могат да отделят катраненочерни изпражнения. Някои прасета умират без промяна на изпражненията и тогава се забелязва само подчертана анемия.
Засегнатите свине имат бледа кожа, показват видима слабост и черна диария и могат да умрат внезапно или да абортират. Все по-често наблюдаваме внезапна смърт при големи прасета за угояване, при аутопсията на които установяваме кръв в лумена на тънкото черво. Патологоанатомичните промени засягат обикновено последните 50 см от тънкото черво и началото на дебелото черво, включително цекума. Важен признак е наличието на съсирена кръв в чревния лумен, обикновено в крайния илеум, често под формата на отливка със съсирен фибрин. Лигавицата на червото е удебелена и аденоматозна. Едем може да се наблюдава и в субсерозата и мезентериума. Диагнозата се основава на клиничните признаци, следсмъртните изменения, хистологично изследване на чревната стена и лабораторно доказване на причинителя. Съществува и серологичен метод, чрез който може да се установи разпространението на инфекцията в стадото. Тилозин, енрофлоксацин и хлортетрациклин са антибиотиците, които са ефективни срещу причинителя на заболяването.
Предимството на интрацелуларните (вътреклетъчни) антибиотици като тилозина е, че достигат причинителя в клетката и могат да го елиминират. Вирджиниамицинът, използван като стимулатор, може да се използва за профилактика на заболяването. Тиамулинът и тилмикозинът също показват ефективност срещу тази инфекция. Когато във фермата се вкарват ремонтни свине, превантивна медикация (подаване чрез фуража) с 300-500 г/тон тетрациклин или 100 г/тон тилозин за 4-6 седмици е ефективен метод за контрол. За потискане на инфекцията може да се прилага тилозин по 40 г/тон непрекъснато. В заразената ферма трябва да се третират прасетата на 6-8-седмична възраст за предотвратяване на заболяването им. При остро избухване на болестта трябва да се медицира водата за 2-3 дни с окситетрациклин/хлортертрациклин или тилозин и след това да се подаде във фуража по 400 г/т окситетрациклин/хлортетрациклин или тилозин по 100 г/т за 2-3 седмици. Линкоспектинът, приложен по 88 ppm в продължение на 21 дни, е ефикасен при теренни условия.
Получени са много добри резултати чрез третиране с тиамулин във водата, а също така с еконор и с доксициклин. Използването на флорфеникол има положително влияние върху дневния прираст в заразени ферми. Прасетата получават антитела чрез коластрата от майката, които могат да се откриват до 28-дневна възраст. Напоследък се работи усилено върху имунопрофилактиката на илеита и много изследователи съобщават за положителни резултати от ваксинация. Правят се опити и за ерадикация на илеита. Някои автори са успели да прекъснат вертикалното (от свинята майка на родените прасета) предаване на инфекцията чрез третиране с линкоспектин и смятат, че могат да се получат негативни животни от заразени стада. За намаляване на загубите от заболяването в заразените свинеферми се препоръчват следните мерки: избягване на пренаселването; стратегическа медикация на влизащите отвън животни; намаляване стреса от околната среда; ограничаване на смесването и прегрупирането; осигуряване на вода за пиене на воля; измиване и дезинфекция на опразнените помещения; спазване на принципа "всичко пълно-всичко празно"; стратегическа медикация при преместването на прасетата от помещение в помещение; запазване на помещенията колкото се може по-сухи; изолиране на болните в болничния бокс и лекуване; третиране на болничния бокс чрез водата за пиене в продължение на 5 дни.
Комплексът чревна аденоматоза по прасетата (известен в САЩ като илеит-комплекс) обхваща няколко болестни състояния, патологичните промени, при които се характеризират с аденоматозна пролиферация (разрастване) на мукозния епител. Заболяването съществува в повечето, ако не във всички свинеферми и в последните години от него беше засегнато и българското свиневъдство. Болестта се проявява в четири различни форми: чревна аденопатия с извънредна пролиферация (разрастване) на епителните клетки, покриващи червото; некротичен ентерит, когато вследствие на дълбока некроза пролифериралите клетки на тънкото черво умират и се отлющват със значително удебеляване на чревната стена; регионален илеит с възпаление на крайната част на тънкото черво и пролиферативна хеморагична ентеропатия с обилен кръвоизлив в тънкото черво. Първите три форми засягат отбитите и подрастващи прасета (6-12-седмична възраст), а хеморагичната форма - 60-90-килограмови прасета и понякога незаплодените и бременни ремонтни свине. Причинител е бактерията Lawsonia intracellularis, която се развива вътре в клетката, а извън организма преживява 2-3 седмици. Намерена е и в други животински видове като зайци, птици и гризачи. Тя може да бъде установена в тонзилите на заразените животни. Няма съществени различия между производствените системи и поредността на опрасване на свинете, показващо, че те могат постоянно да бъдат изложени на заразяване. В хронично инфектираните ферми свинете могат многократно да се заразят през живота си в съответствие със спадането на имунитета им. По този начин се осъществява перзистирането на причинителя в модерните системи на отглеждане. (от в. Фермер новият)
