Димитрина ИЛЧОВСКА, директор на Института по царевицата в Кнежа пред в.”Земеделски пазар”
- Г-жа Илчовска, тази година на повече места в страната добивите от царевица са отчайващо слаби. Кои са причините и какви анализи направихте в института, който е специализиран и има традиции в отглеждането на тази култура ?
- Царевицата е културата, която пострада най-много от дългото засушаване и най-вече от непознатите екстремни температури през лятото. Тя изисква и ползва в определени етапи от развитието си много влага от почвата. Изключителните температури от 40-45 градуса унищожиха размножителните органи, прашеца и свилата бяха умъртвени, не се извърши нормално опрашване. Дори при царевицата, която е напоявана, кочаните не са опрашени. По нашия край казват, че повече баберки браха стопаните тази година. На места средноранните хибриди формираха едни прилични добиви от 350-400 килограма. Но в пострадалите от засухата региони, като Врачанско например, те са около 150 килограма.
- Какво е наблюдението на вашите научни работници, а те са най-вещи в тази област? Какво препоръчвате на стопаните ?
- Институтът по царевицата в Кнежа, със своите близо век традиции в отглеждането на тази култура, която доскоро наричахме царицата на полето, има завоювани позиции както на нашия, така и на международния пазар на семена, а научните постижения на специалистите ни са известни далеч извън рамките на страната. Ние предлагаме хибриди от всички групи на зрялост, нашите сортове са с по-добра селекция, изпитани в цялата екологична мрежа на страната и при различни агрометеорологични условия.
- Как се оценяват те от земеделците?
- Митко Томов, един стабилен арендатор, наскоро сподели,че е засял "Флорентина", хибрид на фирмата "Пионер" и нашите Кнежа-435, Кнежа 509, Кнежа 625. В момента от нашите сортове той е получил по 380 килограма от декар. Преди два месеца на среща по селекцията с производители от Северна България, също беше подчертана по-добрата, дори при такива кризисни години устойчивост и резултатност на нашите български сортове. През септември на открит Ден на царевицата в Южна България селски стопани отглеждащи царевица на поливни площи споделиха,че резултатите от родните сортове са по-високи, това го виждаме и ние на нашите експериментални полета за сортоизпитване в института, където се извършват всеки ден наблюдения и научни изследвания на различни хибриди, в различни стадии.
- Общо добивите за цяла България от необходимата за животните ни култура са слаби,много са пропадналите, на места напълно ниви , от които и зърно царевица не се прибра тази есен, какво препоръчвате на стопаните ?
- Главното е да не сеят само един хибрид, да използват няколко вида от различните групи на зрялост.това донякъде ще ги спаси . Средно-ранните хибриди са за препоръчване, те са с най-подходящ за условията ни вегетационен период и изсвиляването става във време, когато температурите не са чак толкова екстремални и реколтата не се компрометира.Това е съветът, който можем да дадем.да избират хибриди семена от Кнежа, защото все пак с годините те са настроени и пригодени за нашите условия и изненадите при тях са по-малко.
- Има ли нови хибриди, които бихте искали да представите на българските стопани?
- От тази година група Кнежа-419, Кнежа 435, които са най-новите, получиха сертификат от Експертната държавна комисия по селекция. Шест нови хибриди, от които Кнежа-619, Кнежа-620, който е признат за две години, също вече имат международно признание, както и два специални захарни сорта и един сорт пуклива царевица. Ние използвахме освободената от нашите конкуренти ниша, от големите европейски и световни вносители на семена, особено при средноранните сортове и смятам, че сме се наложили вече с най-добрите си продукти. Имаме четири хибрида, които са в Държавно сортоизпитване и очакваме до пролетта да минат и те да получат сертификат, за да можем да ги предложим на българските земеделци. Има бъдеще за царевицата, въпреки непрекъснато намаляващите площи засявани с нея, което е поради свиване на животновъдството като цяла в страната. Обнадеждени сме,че тя отново ще заеме по-голяма част от българските полета. Все по-актуално става използването на царевицата като суровина за производство на биопродукти, на биогаз и натам много европейски фирми са насочили усилията си. А ние има какво да предложим в това партньорство.
Интервюто взе Елеонора ЦАНОВА
