В периода 27 октомври – 01 ноември 2019 г. инж. Мария Юнакова, главен експерт в дирекция „Наука и образование“ на Селскостопанска академия (ССА), участва в учебно пътуване във Франция. Проектът се изпълнява от 10 европейски научно-изследователски и неправителствени организации, между които и Бизнес инкубатор – Гоце Делчев. Домакин на събитието за обмен на практики и знания по проекта бе Национална мрежа на агро-бизнес инкубатори - РЕНЕТА, Монпелие, Франция съобщиха от пресцентъра на ССА.
В групата за настоящия обмен бяха общо 16 души: експерти и учени от България, Португалия, Шотландия и Франция. Те посетиха стопанства, общини и бизнес инкубатори в северна Франция, в района на Лил и Амиен. Целта на пътуването бе запознаване на място с предизвикателствата, с които се справят новите фермери във Франция, и вида на получената от тях подкрепа, за да успеят.
Новите фермери обикновено идват от друг сектор или наследяват стопанства от родители и близки и ги развиват с нови продукти и подходи. Основните въпроси за техните предизвикателства и успехи са били:
Защо достъпът до земя е най-голямото предизвикателство във Франция? Новите фермери обработват около 15-25 декара, а фермерите, на които предстои пенсиониране, са с около 1000 декара, обикновено с къща и постройки. Френската политика подкрепя най-силно фермерите и хората, които обработват земя. Според законодателството им собствениците на земя сключват дългосрочни договори за аренда – 9-годишен договор, който се обновява автоматично, ако никой не възрази. Сключен веднъж, той много трудно може да се прекрати. Рентата е държавно контролирана, като в зависимост от качеството на земята и региона има фиксирани цени. Решението кой да използва земята, обикновено е не лично, а чрез организации. Свободният пазар на земя е само 3% и е силно регулиран, изисква се разрешаване на сделките и се следи за цената. Собствениците на земи плащат данъци и имат интерес терените им да се обработват. С такава политика всяка педя земя се използва и всички възможни източници на подкрепа работят.
Как местните власти и общности решават проблема с трудния достъп до земя за нови фермери? Срещат се няколко подхода: на публични власти, регион и община и на НПО с обща цел - насърчаване на млади хора да работят в земеделието, все повече хора да потребяват местни зеленчуци, плодове и храни, по възможност произведени по биологичен начин, и земята да не се окрупнява прекалено.
Една от интересните практики е публичната организация „Метропол ЛИЛ“ - общинска собственост. Необходими са ѝ били около 10 години, за да организира и стартира същинската си дейност за осигуряване на база за работа за нови фермери. Основните дейности на организацията за този периода са били в следните направления: да обсъди с всички заинтересовани страни подхода и механизма за подкрепа, да намери и закупи 350 декара земя, да я сертифицира за биологично производство на земеделска продукция, да построи складови и хладилни помещения за споделено ползване, да осигури работата и обучава на практика нови фермери и да създава условия за достъп на произведената продукция до пазара. До момента в стопанството са започвали доста начинаещи и желаещи да се занимават със земеделска дейност, но девет от тях са реално действащи нови фермери. Те произвеждат по биологични методи голямо разнообразие от зеленчуци край Лил, работят в оранжерии и в открити площи и бързо реализират продукцията си на седмични фермерски пазари в града и това ги прави щастливи. Част от тях са били подкрепяни да се научат и да започнат тази дейност в агро-бизнес инкубатор за период от 3 години.
Как агро-инкубаторите подкрепят новите фермери? Мрежата от агро-инкубатори РЕНЕТА е доста либерална. Няма ограничения, само споделени ценности. Една от тях е бъдещият фермер да има свободата да тества себе си дали става за това, а не той „да бъде тестван“. Друга е да има свободата да греши и намери верните решения.
Има различни видове агро-инкубатори. Някои, като посетения „Жермоа“, са екологични стопанства. Те предоставят сертифицирана земя и инвентар за отглеждане на зеленчуци на заявилите желание да станат фермери и одобрени от комисия. Наемателите се учат на практика как да отглеждат продукция под наставничеството на опитен фермер. Първата година работят 2,5 дни от седмицата за себе си и 2,5 дни за общия кооператив. Кооперативът продава продукцията и заплаща половината от рентата за земята и наетото оборудване, а другата половина се финансира от публични фондове – местни или регионални, най-често и от Европейския социален фонд ЕСФ.
Други инкубатори като „А Пети Па“ нямат земя. Новите фермери или имат своя, или се търси подкрепата на друга организация за достъп до земя. Одобрените наематели ползват регистрацията на инкубатора за своите дейности. Така един безработен постъпва в инкубатора за максимум 3 години и се учи, работейки да бъде фермер, пекар или занаятчия и т.н. Той получава социалните си помощи от социалните фондове на държавата в този 3-годишен период, за да се издържа, докато се тества за новия бизнес. Приходите от продажба на произведената продукция, чрез инкубатора покриват направените разходи - за семена, маркетинг, транспорт, комуникации, например. В този период новия фермер придобива умения и създава контакти, търси и намира пазари за продукцията си, анализира и избира най-подходящата юридическа форма за бизнеса. Може да реши и да се откаже. Специализираните знания се предоставят от други НПО-та или професионални центрове, които работят в партньорство с инкубаторите. За тази си подкрепа агро-инкубаторите получават годишен бюджет, формиран от ЕСФ, регионални и местни публични средства.
Дейността за подкрепа на новите фермери да стартират земеделско стопанство се извършва в партньорство от няколко организации като “Terre de Liens Hauts de France”, която дава достъп до земя. Initiatives Paysannes пък обсъжда суровите идеи на фермерите и ги насочва кой точно каква услуга може да им предостави – земя, специализирано обучение, инкубиране, и разработва проект за кандидатстване за финансиране. За фермерите тези услуги обикновено са безплатни или на много приемлива цена, тъй като има много силно местно, регионално или национално финансиране. И макар тази система, където са включени много организации, да изглежда сложна и тромава, е видно, че има много позитиви.
Интересни са примерите на няколко стопанства, които произвеждат зеленчуци и зърнени култури по биологични методи на производство, както и стопанството и пивоварната на производител на биологично сертифицирана бира, произвеждана от собствено добит в стопанството ечемик. Мотивацията им е да са фермери. По-спокоен живот в по-добра среда.
Биологичното производство на зеленчуци или биологичното градинарство е предпочитано от новите и млади стопани, заради по-високата цена на продукцията. С площ от около 20 декара, включително оранжерийна, може да се достигнат годишни доходи от 35 000 - 50 000 евро, но с упорит труд и спазване на изискванията на директните консуматори. Производителите имат достъп до разнообразни източници на финансиране – местни, регионални или национални фондове или безлихвени кредити от местни общности. И нямат проблем с достъпа до пазари – може да сключат договор с гарантирани фиксирани цени дори преди да засеят или сами да търсят клиенти, или и двете. Обикновено жителите на големите градове са и големите потребители на продукцията чрез заявки на потребителски кошници, които се правят чрез интернет сайтове от потребителите на месечна база. Продукцията се опакова и доставя от стопаните на определените фермерски пазари в градовете и потребителите отиват на място да получат продукцията. Заплащането се извършва обикновено по електронен път при заявяване на потребителските кошници със зеленчуци. Местните и регионални власти не само финансират подкрепата, но и налагат политики на стимулиране на потребление на биологична, фермерска храна в училища, градини и общностите.
Споделените примери и опит може да се използват при разработване на годишните програми за дейността на институтите, научните центрове и опитните бази на ССА в България.
