Традиционната международна научна конференция, организирана от Института по аграрна икономика към ССА, тази година е под наслов „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието - Устойчиво земеделие и селските райони в контекста на климатичните промени“ и ще се проведе на 29 и 30 октомври в хотел „Експо“, на бул. „Цариградско шосе“ 149. Откриването е насрочено за 9 часа утре, съобщиха от института.
Тематично лекциите са посветени на „Производството и пазарната перспектива в земеделието“, „Управленските практики в развитието на земеделието и селските райони“ и „Устойчивост на селските райони в земеделието в условията на климатичните промени“. Работната програма започва в 9.45 с поздравителни адреси от Министерството на земеделието и храните, председателя на ССА проф.д-р Виолета Божанова и директора на Института по аграрна икономика – ССА проф.д-р Божидар Иванов.
Ключови лектори и теми във входната сесия с модератор проф.д-р Виолета Божанова, председател на ССА, са:
– Прозрения за развитието на българското земеделие - акад. Атанас Атанасов;
- Еволюция и тенденции в структурата на българското земеделие, проф.д-р Божидар Иванов;
- Зелената сделка на ЕС- Стоян Чуканов, Европейски икономически и социален комитет.
В пленарната сесия от 11 до 12,30 часа „Земеделие и устойчивост на селските райони в контекста на климатичните промени“, с модератор проф.д-р Храбрин Башев, ще участват авторитетни водещи учени от Китай. Аудиторията ще бъде запозната с оценка на 20 годишното членство на Полша в ЕС и бъдещите предизвикателства пред ОСП в Полша. Румънски агроикономисти ще акцентират върху устойчивостта на земеделието в северната ни съседка чрез инструмент на FAO : глобален индекс на хранителната сигурност. Целта на този подход е да направят предложения за устойчивост на селскостопанския сектор и стопанствата и затова как да се повиши икономическия и жизнен стандарт за населението в селските райони.
Българското участие в този панел включва презентацията на проф.д-р Светлана Александрова – УНСС. Изследването разглежда икономическото и социалното развитие на селските райони под въздействието на зелените инвестиции. Изменението на климата, обезлюдяването и голямата разлика в доходите на селското и градско население са предизвикателства за селските общности в България. Поставен е възлов въпрос дали устойчивото финансиране може да стимулира развитието на селските райони и да намали икономическото и социално разминаване между градските и селските райони. Проучването изследва ролята и предимствата на устойчивите и зелени инвестиции за икономическа и екологична трансформация в селските райони.
Традиционно темата „Земеделското производство и перспективите на пазара“ заема водещо място в съдържанието. Модератор на така озаглавения панел /начало 13.45/ е проф.д-р Божидар Иванов. Първият доклад е на известния учен Джулиан Бийнфилд /Университет на Мисури/, който ще направи прогнози за глобалния селскостопански пазар.
Анализ на конкурентоспособността и прогнози за българското земеделско производство ще представят доц.д-р Даниела Димитрова и д-р Васил Стойчев от Института по аграрна икономика – ССА. С поглед към на позициите само на една земеделска култура – ориза, ще се включат учени от Румъния.
В рамките на същия панел друга разработка на румънски учени прави оценка на икономическото и социално развитие на туризма в Румъния, в контекста на справянето с предизвикателствата след COVID. Преглед на структурните промени в туристическия пазар и туристическото поведение води до извода за силен румънски туристически сектор. Той има значителен потенциал за растеж, особено чрез иновативни цифрови технологии, обобщава резюмето на доклада. С колко се е повишил приоритета на местните дестинации, поради нарастналата несигурност, очакваме да разберем от румънските учени.
В тематичното направление „Цени, пазари и политики“ не е подмината и темата за рентните плащания и влиянието им върху нетния доход в стопанствата, които отглеждат полски култури у нас. Оценката е за периода след 2007-ма. Изследваните зависимости са между разходите за рента и нетния доход, разходите за рента и произведена продукция и влиянието на директните плащания върху промените на разходите за рента /Дамян Кирчев – Икономически университет -Варна/.
Вторият работен ден на 30 октомври започва с пленарна сесия за Аграрното управление /проектът АGROGAVORNENCE,“ Механизми и форми на аграрното управление в България“. Включени са и теми, свързани с развитието на земеделието и селските райони от гледна точка на управленските практики.
Конференцията се фокусира върху, полезни за изграждането на политики, изводи за аграрното управление у нас, чрез разработката на двамата професори от Института по аграрна икономика – проф.д-р Храбрин Башев и проф. д-р Божидар Иванов. В презентацията си „Съдържанието, състава и качеството на аграрното управление – случаят България“ те отговорят на няколко важни академични и практически /по отношение бизнеса и политиката/ въпроса : как се дефинира управлението в агросектора, кои са компонентите му и колко добро e то. Аграрното управление е изследвано като сложна система от пет основни компоненти: 1/ аграрни и сродни агенти, които вземат участие в управленски решеия, 2/средства /правила, механизми/, които управляват поведението и взаимоотношенията им, 3/процеси и дейности, свързани с вземането на решения в аграрния сектор, 4/специфичен социален ред, произтичащ от процеса на управление и 5/ резултати от функционирането на системата по отношение устойчивото развитие. Предложената рамка GAMPOS e адаптирана към специфичните / социално-икономически, институционални, природни и др./ условия на българската аграрна система.
Проф. д-р Драги Димитриевски от Университета „Свети свети Кирил и Методий“, Северна Македония „ще презентира разработката на екип от учени „Икономически експерименти при проектиране на нови земеделски мерки„, което дава възможност политиците да оценяват предложения за алтернативни проекти, преди прилагането на определени решения и политики. Това задава посоки за развитието и на научно сътрудничество, тъй като изработването на сценарии, върху които могат да се изградят политики в земеделието, е една от основните дейности и на Института по аграрна икономика – ССА. Възможност за предварителна оценка, според изводите на македонските колеги, е много ценна и за съседната страна. По същество това е начин да се тестват подобни на ОСП мерки в контролирана среда и така да се минимализират неблагоприятните последици, обобщава резюмето на презентацията.
В първата част на втория работен ден на Конференцията, посветена на управлението в земеделието, ще презентира и проф.д-р Димитър Терзиев, УНСС. В своята разработка „Управление на трансакциите на знания във времето“, той анализира промените в избора на начина, по който фермерите предпочитат да получават знания, в сравнение с преди 25 години, когато е направено подобно изследване. Анкетите са обхванали 345 български фермери.
Доц.д-р Минко Георгиев от Аграрния университет – Пловдив ще представи изследване дали хибридните контракти при публичните регистри в земеделието подобряват управленската структура.
