С унищожителния потоп в испанската провинция Валенсия природата за пореден път напомня колко безсилен е човек пред внезапно възникналите стихии и колко важно е правителствата да се подготвят с предпазни мерки, за да неутрализират поне малка част от щетите за населението. И България като останалите европейски държави има одобрена Национална програма за намаляване на риска от бедствия, действаща от 2021 г. с краен срок 2025 г. Затова решихме да ви информираме за резултатите от тази програма.
Заради честите смени на правителствата обаче тази година кабинетът успя да приеме годишния план за 2024 г. едва през юни т.г., като в нея има точно разписани мерки, чието изпълнение трябва да приключи в края на декември т.г.
В този план са предвидени 117 дейности, с индикативен бюджет от 78 млн. лева, като източниците на финансиране са освен бюджетите на 6 министерства и ведомствата, също така общинските бюджети, фондовете на Европейския съюз и други източници.
В системата на Министерството на земеделието и храните първото отговорно ведомство е Българската агенция за безопасност на храните, която отговаря за съхранението на продуктите, необходими за предоставяне в регионите, засегнати от евентуални бедствия. Държавните структури в горите пък носят отговорност за мерките срещу възникнали пожари, потопи и други бедствия в горските територии.
В програмата активно се включват и експерти от Селскостопанската академия (ССА), които продължават да изпълняват някои мерки, започнати преди 4 години. Конкретно през тази година експертите разполагат с бюджет от 12 482 лв., като в частта за качеството на водите (повърхностни и подземни) те предоставят данни за разработване на актуални карти и прогнозни модели за състоянието и качествата на повърхностните води в агроекосистеми с интензивно използване, предоставящи разнообразни екосистемни услуги.
Друга важна задача е свързана с „Управлението на природните ресурси (почви и растения) във връзка с опазване биоразнообразието на земеделските екосистеми при устойчиво производство на безопасна продукция“. Институтите от ССА продължават работа по селекцията на ценни стари и съвременни сортове от зеленчукови, зърнено житни и овощни видове, които имат устойчивост срещу неблагоприятните климатичните промени като екстремни температури, лошо качество на въздуха и водите, бури, засушавания, порои, слани, градушки, наводнения, морски вълнения, загуба на природни местообитания и други.
Проведеният скрининг на различни типове домати (детерминантни – нискостъблени, индетерминантни – високостъблени, едроплодни и дребноплодни) показват, че най-чувствителни на абиотичен стрес и редуцирано напояване са половината (50%) от генотиповете, отнасящи се към групата на едроплодните с индетерминантен тип на растеж. Сензорният профил на доматите, отгледани при намалено напояване, се оказва по-добър от този на плодовете, отгледани при оптимално напояване. И това е изключително важно за фермерите, които все по-често търсят услугите на българските селекционери при избора на отглежданите от тях култури.
Оценката на студо- и сухоустойчивостта на изпитваните зърнено-житни култури (пшеница, ечемик и овес) пък е идентифицирала образци с добра толерантност към неблагоприятни условия на средата. Техните качества са демонстрирани пред земеделски производители на организирано за целта демонстрационно поле с 45 перспективни сортове от тези култури, в това число и с дигитална платформа.
В процес на изпитване се линии от проведени кръстоски с цел създаване на нови сортове с висок адаптивен и добивен потенциал, подходящи за отглеждане при неблагоприятни климатични условия. - идентифицирани и картотекирани са застрашени от изчезване стари и местни сортове от основните овощни видове ябълка, череши и сливи, както и диви растителни форми с добра адаптация към околната среда и с ценни за селекцията качества - резистентност към важни вируси (PNRSV и ApMV) в планинските и полупланински райони на Западна България. Извършена е маркировка и съхранение на дървета от посочените сортообразци в геннната банка на Институт по земеделие–Кюстендил.
По отношение на мерките в държавните горски и ловни стопанства тази година са отпуснати значителни средства за осигуряване на предпазни облекла при гасенето на пожари. Само за Югозападното държавно предприятие в Благоевград са осигурени 380 000 лв. за покупка на облекла. Други 100 хил. лв. са предвидени да поддръжка на 9 пожаронаблюдателни кули на територията на област Благоевград. С бюджетите на регионалните горски управления поддържани изградените 9 съоръжения за ранно откриване и оповестяване за възникнали горски пожари в районите на дейност на РДГ Берковица – 4, РДГ Благоевград – 2 и РДГ Бургас – 3 съоръжения.
Българската академия на науките е получила 276 000 лева за райониране на териториите на двете общини Русе и Силистра срещу евентуални загуби при земетресения, тъй като те са в сеизмични райони.
За реконструкция и възстановяване на отводнителна помпена станция „Капитан Андреево-1“ в землище на село Капитан Андреево, са отпуснати 740 066 лв. за възстановяване на отводнителна помпена станция „Капитан Андреево -1“, с цел отводняване на прилежащите площи, намаляване на риска от бедствия и защита на прилежащите земи. До края на годината трябва да се проведе процедура по ЗОП, но при осигурено финансиране.
За аварийно укрепване на траен горски път Караманица – Превала трябва да се изградяг 5 подпорни стоманобетонни стени в района на ТП „ДЛС Дикчан“, село Сатовча. За целта са предвидени 1,1 млн. лв. Средствата са също и за изграждане на питеен водопровод на седем населени места на територията на община Сатовча. Осигурен безопасен достъп до населени места и обезпечено водоснабдяване на 7 села, четем в програмата.
