За първи път от десет години насам 2017 година беше благоприятна за млечния бранш с изкупни цени, които отговаряха на себестойността и с адекватно подпомагане. Това беше оценено от фермерите, които успяха да възстановят дълговете си към банки и държавни институции и да се измъкнат от спиралата на задлъжнялостта.
„Ако трябва да дам оценка с едно изречение, през 2017 г. всички ние минахме от ниво „минус едно“ на „нула“, така че от 2018-а бихме могли да погледнем към бъдещето и да планираме инвестиции, ако станем на плюс“, коментира пред Синор.БГ Рангел Матански, съпредседател на Националния съюз на говедовъдите и управител на сдружението „Фермерско мляко“.
Поради кризата в млечния бранш и под давлението на Брюксел трета поредна година държавата превежда директните плащания за животновъдите още в края на календарната година, което е глътка въздух за стопаните. Заради екшън плана и проверките из мандрите Българската агенция за безопасността на храните отчасти успя да изсветли сектора, така че заделеният бюджет да отива в реално работещи животновъди, които законно предават млякото си на мандрите.
С всяка година обаче бюджетът се разпределя между все по-малко като бройка, но по-големи ферми, така че подпомагането изцяло се ориентира към окрупнените стопанства. Големият проблем остават малките ферми, които все още са на границата между законността и сивия сектор. Алтернатива при тях остана наредба 26, но нейното администриране изисква големи усилия от страната на българските чиновници, а те, както знаем, не са свикнали да бъдат в услуга на бизнеса.
И така, остава вторият стълб в подпомагането, програмата за развитие на селските райони (ПРСР), която тази година си беше почти нулева, тъй като единственият нов прием на проекти се състоя по мярка 14 за хуманно отношение към животните.
Именно затова 2018-а се очертава като изключително натоварена за бизнес и администрация, които не само трябва да отчетат междинното изпълнение на ПРСР, но и да кандидатстват по изключително важните мерки 9 за подпомагане на организации и групи на производителите, за младите фермери по 6,4, по подмярка 16,1 - за иновации и по 4,2 - за преработка на земеделска продукция.
На този етап участниците в процеса са в абсолютно неведение, защото наредбите по планираните приеми все още не са приети. А както знаем, администрацията обича да бави проектите за наредби, така че браншовите организации да ги получат в последния момент. Номерът е прилаган неведнъж, в резултат на което работещите в дадения сектор, които имат най-точен поглед върху своята работа и би трябвало да помогнат на чиновниците, са поставени в положение да търсят „подводните камъни“ в последния момент, което ги проваля и в кандидатстването.
И така, чака ни една интересна и твърде непредвидима 2018 г. с Българското председателство на Съвета на ЕС, която в продължение на 6 месеца ще ангажира изцяло кадърните кадри от министерството и фонд „Земеделие“ със заседания и обсъждане на важните въпроси, свързани с Общата селскостопанска политика след 2020 г. Дали останалата част от администрацията ще успее да отговори на потребностите на фермери и бизнес, това ще разберем през декември 2018 г.
Екатерина Стоилова
