За 12-годишното членство на България в Европейския съюз биологичното производство се оказа един от най-недолюбваните подсектори от земеделието, поставян само формално сред приоритетите на държавната администрация, без реално да има адекватна подкрепа. След като дори бюджетът за биопроизводство в новата ПРСР беше изчерпан за нови стопани, сега дойде ред за тоталното сриване на бизнеса. Поводът за тези опасения са резултатите от новата нормативна уредба, последвала негативните доклади на Европейската комисия и Сметната палата от 2017 г. Европроверките тогава доказаха неефективен контрол върху бизнеса от страна на сертифициращите организации. Вместо администрацията да се ревизира, така че да упражни адекватен контрол върху тези организации, потърпевши отново ще се окажат фермерите. И това личи от последната наредба, изработена от министерството на земеделието и обнародвана в края на 2018 г., която вместо да реши проблема, е на път изцяло да срине и малкото действащи производители.

По този повод в края на миналата седмица по време на изложението АГРА 2019 г. в Пловдив асоциациите на биопроизводителите организираха конференция, на която да поставят проблемите си. Очакванията на бранша бяха да чуят думата и на представителите на агроминистерството, но отново не са получили отговори. Експертът Михаил Карабельов е изслушал представителите на бранша, като е обяснил, че очаква самите фермери да представят проект с поправките към наредбата.

Преди срещата в Пловдив Синор.БГ разговаря с Благовеста Василиева от Българската асоциация Биопродукти, която представи опасенията на бранша от предстоящите сривове, очаквани да се случат след въвеждането на поправките в наредбата за дейността и контрола върху дейността на биологичното производство.

Г-жо Василиева, в какво се изразява проблемът с обнародването на последните нормативни промени?

Промените в наредбата за биологичното производство, която беше обнародвана буквално в последния брой на „Държавен вестник“ от миналата година, наложи на бранша сериозни рестрикции и санкции, предизвикани от двата отрицателни одиторски доклада на Сметната палата и на Европейската комисия по отношение на контрола. Известно е, че вина за това състояние имат не толкова фермерите като биологични оператори, колкото сертифициращите органи, затова беше странно министерството на земеделието да не се съобрази с нашите предложения и в последния момент да произведе наредба, с която залага изключително много капани за земеделските производители.

Кои са най-фрапантните рестрикции, заложени с тези промени?

Ако при проверката на даден парцел открият остатъци от пестициди, хербициди или други химични вещества, забранени за биопроизводството, то отказват сертификация не само на този парцел, а на цялото ти биологично производство. Редица зеленчукопроизводителите отглеждат различни култури на различни парцели, често отдалечени един от друг. Имаме колеги, които отглеждат около 50 вида зеленчуци – от репички и моркови до домати и краставици. Вместо да откажат сертификацията само там, където е открит проблемът, според тази наредба сертификатът се отнема за фермера изцяло и той отново се връща в състояние на преход. Което означава край за бизнеса му като биофермер.

Вторият капан е свързан с получаването на субсидиите – ти си регистриран биопроизводител, открили са остатъци от пестициди в някои партиди или в един парцел – тогава ти трябва да връщаш взетите субсидии дори със задна дата. Въпреки че е възможно и това замърсяване да е не е по твоя вина.

Именно тук идва и третият капан, защото според така написаната наредба ние нямаме право да се защитим.

Искате да кажете, че ако друг е пръскал и вятърът е разнесъл пестицидите, го отнасяте вие, без да търсите правата си, така ли?

Според тази наредба ние по презумпция сме виновни. Един престъпник, който е убил човек, има право на защита, докато ние не можем да обжалваме. Просто в наредбата липсва подобна възможност. И ако са ти открили остатъци от химикали на полето, отнемат ти сертификата, без да са предвидени стъпки в посока ние да се защитим, да докажем, че не сме пръскали с химикали. Защото умишлено или неумишлено всеки може да направи беля на съседа си и да му отнемат бизнеса като биофермер. Нямаме право дори на паралелен контролен анализ – да проверим дали наистина има остатъци от пестициди в нашите продукти, което е още по-страшно. Защото до един месец тези остатъци може да изчезнат, но ти нямаш право на контролна проба и следователно могат да те рекетират по всякакъв начин.

При обсъждането на наредбата вие отбелязахте ли тези пропуски?

Дадохме забележките си през декември миналата година и от нашата асоциация, и от Фондация „Биоселена“, но нищо от предложенията не беше отразено. Алармирахме за проблема и земеделския министър Румен Порожанов, писахме и до премиера Бойко Борисов. Очаквахме все пак да са прочели исканията ни. Именно затова на срещата по време на изложението АГРА 2019 г., организирана от нас очакваме представителите на министерството на земеделието да вземат отношение и да кажат дали ще коригират този документ. Защото проблемите ни са изключително наболели и ще имат страшни за бизнеса последици. (бел. ред. Интервюто е правено преди семинара на биопроизводителите по време на АГРА)

Какво по-точно очаквахте да се предприеме от страна на администрацията?

Малко биофермери знаят, че Европейската комисия е забранила да се изплащат субсидии на българските производители за 2018 година, докато не се вземат мерки за отстраняване на пропуските, отразени в предписанията на ЕК и Сметната палата. При положение, че така приетата наредба тотално ще срие бизнеса, аз не виждам как до края на юни месец администрацията ще ни изплати субсидиите за миналата година.

Искате да кажете, че поради калпавата наредба бизнесът ще остане и без очакваните средства?

Да, и това го няма никъде в Европа. Това е пълен парадокс. За съжаление, много колеги започнаха да реорганизират финансовите си ресурси, защото всеки се подготвя за сеитбата, възнамерява да тегли кредити. Но ако останем без субсидиите, на практика ние тотално трябва да препрограмираме бизнеса си за тази година. Потърпевши отново ще сме ние, въпреки че двата критични доклада съдържаха повече критики към сертифициращите организации. И на практика с тази нова наредба не само няма да бъдат изпълнени предписанията на Европейската комисия, но ще стане и много по-страшно.

Освен това има още едно изискване в наредбата, което тотално ще срине бизнеса и то е свързано със задължението да се вземат проби от всички парцели на земеделските производители, които са в преход. Това означава, че хиляди стопани в планинските райони,  които притежават десетки малки парцели по 2-3 декара, това означава около 200 парцела в едно землище. Всяка проба, която обикновено се прави в Германия или друга европейска държава, струва на фермера минимум 200 лева. Кой ще плати тези пари, дори да ни го включат в месечната сертификация, това означава, че самите сертификати ще скочат тройно и четворно.

Да разбираме ли, че предстоят фалити?

Неизбежни са, дори статистиката го показва. Само през миналата година по данни на Фондация „Биоселена“ биологичните фермери са намалели с около 500. Ако през 2016 г. в регистрите имаше 7 200 биофермери, през 2017 г. са паднали до 6 800, а през миналата година вече са 6 300. Всички те са се отказали от биологичните сертификати и вече са конвенционални производители. А с последната „бомба“, тоест наредбата, която им е подготвила министерството, нямам идея, но ще се откажат не знам още колко хиляди земеделци.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Sinor.BG