Какви са технологичните изисквания при отглеждане на гъбата шиитаке? Както при другите дървестни гъби се изисква сенчесто място, подходящи отрязъци на дървени трупчета от всички видове широколистни, качествен и здрав мицел. Гъбата шиитаке се отглежда успешно в горските райони в по-редките гори. Реколтирането може да се осъществи по желание на производителя както през есента, така и през пролетта.
Пролетното залагане на мицела е за предпочитане. За целта се подготвят дървесни трупчета с дължина до 1 м и с диаметър 15-25 см. На всяко трупче се правят обикновено по два прореза за засаждане на мицела. Най-подходящо е прорезите да се направят от двете страни на трупчетата на 25-30 см навътре от двата края. Прорезите се правят на дълбочина най-много 2-3 см и срещуположно. Мицелът се засажда в прорезите. В повечето случаи той се предлага на блокчета, затова трябва предварително добре да се раздроби и с книжна фунийка да се изсипе в прорезите. За да не се изсипе оттам, при подреждане на трупчетата на мястото за отглеждане покриваме прорезите с полиетиленово фолио и плътно ги прикрепваме с кабърчета.
Ако правилно засадим мицела, прорастването му е много добро и бързо обхваща целия прорязък на трупчето. Районите с влажно и топло време със средна годишна температура около 20 градуса са добри за бързо и сигурно прорастване. Мицелът може да се развива и при температура 10-12 градуса, но много по-бавно. Върху бреза или кестен след 3 до 6 месеца се получава първата реколта.
Реколтирането продължава до 4 години, когато дървесината се изчерпва и започва да се разлага. Върху бук и дъб плододаването започва след 6-8 месеца при оптимални условия за развитие. При по-неблагоприятни условия този срок може да продължи 8-12 месеца, но добивът е значително по-висок и продължава до 7-8 години. През периода на плододаването мицелираните трупчета следва да са поставени така, че да има възможност за тяхното овлажняване от всички страни, гъбните плодни тела също се развиват от всички страни на трупчето свободно и гъбопроизводителят да има възможност лесно да ги реколтира.
На открито шиитаке расте най-добре при температура 11-25 градуса. Това за условията на България е периодът от април до ноември. При култивиране на гъбата не се препоръчва вкопаване на дървесните трупчета. При производството на шиитаке в страните производителки по-разпространен е методът на нареждане на трупчетата във форма на клади. Това дава възможност подреждането да става помещение с осигурена температура около 10-12 градуса за засаждане и прорастване на мицела с цел да се избегнат неподходящи температурни условия.
Производителят трябва да знае, че под 10 градуса гъбата не образува плодни тела. Заложена за отглеждане в помещения, при спазена технология на отглеждане, може да се развива и през зимните месеци. Достатъчно е само да се осигури и нормално вентилиране (достъп на въздух). В по-топлите райони на Южна България, където зимата е мека, мицелираните пънчета може да се съхраняват по време на прорастването и под прикритието на слама или полиетиленово фолио и други покривни материали.
Отделните реколтни вълни са без определен ред и период. Има периоди, когато единични екземпляри израстват по-рядко из прорязъка, а друг път изненадващо целият прорез е обсипан с гъби. Понякога в продължение на 2-3 дни се реколтират 20-30 гъби, след което следва 1-2-седмична пауза, която може да продължи и до месец. Затова е необходимо заложените и мицелирани трупчета да се наблюдават редовно, за да не бъде изненадан гъбопроизводителят от внезапни силни "вълни", които могат да се появят и без дълги паузи.
По принцип гъбата шиитаке не се напада от болести и вредители. Възможно е нападение от голи охлюви в мицелираните прорези. В горещо време може да се появят насекоми, които разкъсват хифите на мицела, търсейки храна и място за размножение. В много развити европейски страни, установили ценните качества на шиитаке и нейните изключителни лечебни и вкусови качества, разгърнаха широка научно-производствена дейност, а в САЩ е разработена технология за нейното конвейерно производство. На техните пазари и супермаркети гъбата и продуктите от нея се радват на силно търсене, а цената е впечетляваща и се доближава до тази на трюфела.
