14-07-2003 г. В Любимец треперят, миналата година им изкупиха продукцията по 2 ст. на кг Основният поминък на 90% от семействата в Любимец е отглеждането на дини. Почти няма къща в града, чийто двор да не е пълен с този плод. Всяка година тук се добива най-качествената динена реколта в цялата страна. Край Любимец се намира и най-голямото в Южна България тържище за дини. За да се снабдят с качествена стока, цяло лято в градчето прииждат кервани от камиони и леки коли от всички краища на България. А етикетче с надпис "Диня от Любимец" се възприема от купувачите на дребно като гаранция за най-доброто, пише в. Стандарт. И в търговията с дини на върха на пирамидата стоят прекупвачите, а най-ощетени остават купувачите и производителите. Това е обобщението на бостанджиите от Любимец. Пред очите им всеки ден заминават тонове дини за борсите в Плодовитово и Първенец, където прекупвачите търгуват килограма с 10 стотинки отгоре и така любимешката продукция стига до крайния купувач на пазара на дребно тройно оскъпена Около 10 часът сутринта е. Слънцето вече прежуря над пълната с дини борса край Любимец. Работата на производителите по пласирането на стоката е в разгара си. Повечето от тях са тук от ранни зори. Тържището отваря врати в 6 часа и по регламент приключва в 21 часа. Често обаче се случва хората на 3-те кантара в борсата да остават и след края на работното време, разяснява едната от кантарджийките Елена Костадинова. Оставаме, защото прекупвачите от Северна България предпочитат да карат нощем, за да може сутринта стоката да е на пазара, допълва я колежката й Нина Димитрова. Самата тя е производител на дини и от личен опит знае какво е да стоиш цял ден под лъчите на слънцето и сделката да се провали точно когато решиш да продаваш, защото няма кой да тегли. Тази година рано паднаха цените. Първите дини се търгуваха за по 60 ст. килото, но сега са на 12 ст. Миналото лято по-това време килограмът вървеше 20 ст., обяснява Нина. Преди 1 година семейството й е държало под аренда 40 декара бостан с холандски кримсон. Заради срива на цената през август, когато любимчани бяха принудени да дават стоката си по 2 ст. фамилията изоставила насъжденията. Спряхме да берем, защото не беше рентабилно да плащаме и на работници. И без това бяхме потънали до шия в разходи, маха с ръка жената. След равносметката в края на сезона семейството на Нина се оказало с 300% загуба. Въпреки това тази година пак отглеждат дини, но на площ 4 пъти по-малко от миналогодишната. Заради традицията, пък и с надеждата, че поне наполовина ще възстановят загубата от миналата реколта. Точно по обяд от близката каравана към камарите дини с бира в ръка приближава Георги Бакалов. Още отдалече мъжът обяснява, че е зарязал стоката само за минута, колкото да утоли жаждата си. И той, както повечето производители, е принуден да посвети по-голямата част от деня си за пласиране на дините. С тях е засадил всичките си 12 декара наследствена земя, а от 12 години насам, след като го съкратили от консервената фабрика, от любениците е и основният му доход. Вложенията му за семе, препарати и поливане на 10 декара възлизат тази година на 1000 лева. Преди 4 дни цената беше паднала на 6-7 стотинки. Днеска е двойна. Сривът стана, защото обраха дините под найлон и пренаситиха пазара. Сега обаче пак има глад за стока и нещата се стабилизират, обяснява Георги, но не се ангажира с прогнози докога цената ще остане задоволителна. Тя трябва да се гарантира от правителството. Ако се закове минимумът на 15 ст. за кг, ще сме доволни и трудът ни ще има смисъл, категоричен е производителят.



