Киселите и сухите почви не са подходящи

21-11-2006 г. Понижената влажност води до физиологични смущения. Черешата се смята за средно сухоустойчива култура, но при недостиг на почвена влажност се затруднява протичането на много физиологични процеси, вследствие на което отслабва прирастът на леторастите, намалява едрината на плодовете, смущава се нормалното протичане на цъфтежа, запасяването на дърветата с резервни хранителни вещества. Силният недостиг на вода води до засъхване първо на листата, а след това и на върховете на леторастите. Подобно на водния дефицит и излишъкът на вода има неблагоприятни последици - влошава се постъпването на кислород в почвата, вследствие на което настъпва коренова асфикция. Обилните и продължителни валежи през периода на зреене на плодовете предизвикват напукването им. В България обикновено черешите се отглеждат при неполивни условия, но при продължителни екстремни летни засушавания е необходимо извършването на една или повече поливки. Киселинността на почвата определя подложката. Подходящи за отглеждането на черешата са повечето от основните почвени типове в нашата страна - канелени горски, сиви и кафяви горски почви, алувиални и делувиални наноси, черноземи и други. Почвата, върху която ще се създава овощна градина от тoзи овощeн вид, трябва да бъде сравнително лека, достатъчно влагоемна, с мощен и богат на хранителни вещества хумусен хоризонт и дълбок, добре аериран и водопропусклив илувиален хоризонт. Подпочвените води трябва да са на минимална дълбочина 2,5 м под почвената повърхност. Черешата на махалебкова подложка може да се отглежда и на по-алкални почви (рН 6,3-7,5). При по-кисела почвена реакция (рН 4,6-5,6) е възможно черешата да се отглежда върху семеначета от дива череша. Почви с рН по-ниско от 4,5 са неподходящи за създаване на овощни насаждения.