Контролът върху производителите и търговците на пестициди е слаб

14-11-2006 г. -Какво Ви прави най-силно впечатление в нормативната уредба? Основен документ, по който се работи в бранша, това е Законът за защита на растенията, което касае препаратите, разбира се, обнародван през 1997 г. Претърпял е много изменения и допълнения, а последната поправка е от края на март тази година. И като че ли всяка една поправка е въвеждала все по-голям хаос в закона. Има много неща, които стоят чисто професионално безкрайно зле, много неточно, противоречат очевидно на европейското законодателство. Онова, което нас като търговци най-много ни касае, е контролът. Колкото и да е странно, аз съм за стриктен и принципен контрол. Лошото е, че в момента този закон е абсолютно непригоден да дисциплинира, защото ако всичко се прави така, както е написано, няма да има проблеми. - Нека бъдем по-конкретни. Кажете какви са слабостите в Закона за растителна защита по отношение на санкциите спрямо нарушителите. - По закон на контрол подлежат вносът, търговията и употребата на препаратите за растителна защита. Много е важно, разбира се, да се контролира импортът, защото чрез него се осъществява влизането на онези регламентирани продукти, за които има заповед на министъра на земеделието и горите, че могат да се внасят и употребяват. Този процес трябва да подлежи на сериозен контрол. Но и сега в България влизат незаконни продукти. - По какъв начин? - По най-нормалния за нашата страна. Има фактори на митниците, които си получават съотвените парични знаци, за да си затворят очите и да се допусне дадена стока, без тя да фигурира в списъка на разрешените препарати. Другият начин е в една чанта, която събира 10-15 кг, да се внесат съвременни продукти, които са с висока концентрация на активното вещество – например грам-грам и половина или два. Можем сами да преценим за какво става въпрос. Не всеки може и не на всеки може да се позволи да бъде търговец на продукти за растителна защита. Това е строго професионална дейност. За съжаление едно много елементарно недоглеждане в закона е лишило контролният орган от възможността да въведе санкция тогава, когато има подобни нарушения, просто защото в документа се казва, че за извършване на такава дейност лицата - физически или юридически, трябва да имат разрешение, а санкци има само за онези, които нямат лиценз. Лиценз като понятие по закон вече няма. Едно такова разминаване в административно-наказателните разпоредби ги прави на практика неработещи. - Ако има влязло в сила наказателно постановление и то бъде атакувано в съда, означава ли, че нарушителят ще остане ненаказан? - В наказателното постановление трябва да пише, че санкцията се налага на основание на определен член от закона. Ако в акта е упоменато, че фирмата или лицето продават без разрешение, не може в наказателното постановление, което се издава въз основа на разпоредбите на закона, да пише без лиценз. Разминаването между двете думи е абсолютно основание за съда да освободи от отговорност санкционирания - Какъв друг проблем може да се появи, ако законът не е достатъчно стриктен? - Това е проблемът, който касае малкия производител, и е свързан с преопаковането на препаратите. С него не се определят съществено обстоятелствата в бранша. Но трябва да се има пред вид, че не по-малко от 10-15 % от препаратите за растителна защита се появяват в малки опаковки, като сигурно 90-95 % и повече от тях се правят в България. Те отиват в селскостопанските аптеки. По принцип тези малки обеми трябва да се правят единствено и само с разрешение на производителя, който казва давам ти моето доверие – можеш да нарушиш целостта на фабричната опаковка и да прехвърлиш съдържанието в малка опаковка. Ако няма такова разрешение, такава дейност не може да се извършва. Така е по европейската деректива. Но ако това не е залегнало в нашия закон, какво като го има в директивата. Законът казва трябва да има разрешение за подобна дейност, но няма санкция за този, който не се съобразява с нормативното изискване. - Какво друго Ви притеснява? - В закона липсват принудителни административни мерки. Няма ги. Колегите от Националната служба за растителна защита са се опитали с подзаконови нормативни актове да оправят недъзите на закона. Което е категорично невъзможно. Не може в наредбата за неговото приложение да се каже - ако някой е произвел нерегламентирана продукция, тя ще бъде конфискувана. Абсолютно безсмислено. Това може да стане само, ако в закона има принудителни административни мерки. С наредба такова нещо не може да бъде действащо. Не може някой, който следи за изпълнението на закона, да извършва незаконни действия. В съда би паднало, каквото и да било наказателно постановление. А нарушителят може даже да си търси правата за пропуснати ползи, защото стоката е спряна от продажба. Питам кой е този чиновник който ще отиде и ще направи същото при друг производител. - Вие позволявали ли сте си да правите нещо нерегламентирано? - На мен просто не ми отива. Като търговец съм известен като човек, който отговаря за съдържанието в опаковките. Ние като фирма сме професионално на пазара. Не е важно дали съм аз – важното е да останем като коректни субекти в търговията. Много фирми отпаднаха или защото не им е дадено разрешение за разфасоване, или защото потребителите се отказаха от услугите им, тъй като техните продукти нямат ефект върху земеделските култури. - В тази връзка е актуален въпросът със селскостопанските аптеки. Как оценявате тяхното присъствие от гледна точка на коректност по отношение на закона? - Те са посредник между производитгеля на опаковки и онзи малък консуматор на препарати, който разчита на малкото си дворче да го храни цялата зима. Ето защо аз никога не мога да възприема поведението на онези колеги, които вместо даден пестицид слагат друг. В не малка част от случаите препаратът просто нямат ефект и трудът на хората отива по дяволите. Аптеката е онзи посредник, който трябва да даде на малкия производител добрия препарат, но това в никакъв случай не бива да става в нарушение на закона. А там е казано, продукти, които са силно токсични не трябва да се продават в селскостопанска аптека, защото могат да доведат до някакъв инцидент. Много малко са обектите, които не продават такива препарати. - Кое е най-тежкото наказание, предвидено в закона, и реално ли е то да бъде приложено? - Най-тежкото наказание в областта на търговията с препарати за растителна защита е отнемането на разрешението. В закона е казано теоритично в кои случаи то се отнема при вноса и търговията. Но практически е невъзможно да стане, защото, много странно, самите нарушения, при които се отнема разрешение, са: когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на документ с невярно съдържание и ако в продължение на една година се направят две нарушения, за които има наказателни постановления, влезли в сила. На практика процедурата е формализирана и проточена във времето до такава степен, че е невъзможно да има две постановления в една година и разрешение почти в никакъв случай не може да бъде отнето, въпреки че нарушенията са налице.