Фалитите в една от традиционно земеделските области в Южна България, каквато винаги е била Пазарджишката, вървят с главоломна сила. И тази негативна тенденция личи от статистиката за последните девет години, през които земеделските стопанства са намалели от 3 956 през стопанствата 2016-2017 година на 2 704 през стопанската 2024-2025 г. В процентно изражение този срив достига цели 31 на сто, съобщиха от Националната асоциация на зърнопроизводителите, които през последните години започнаха активна борба за смяна на политиките в агросектора.
Най-големият спад е отбелязан за трите години от 2019 г. до 2021 г., когато стопанствата са се свили от 3 303 на 2 902 броя. Ще припомним, че точно тогава започнаха и продължителните летни засушавания, които извадиха от строя редица производители на плодове и зеленчуци заради провалените реколти. Тук няма да наблягаме на постоянно действащият сив сектор, чиито ниски цени отказаха от пазара не един и двама сериозни производители на домати, пипер, ябълки и други плодове.
Към този момент държавата не дава видими признаци за притеснение от тази статистика, тъй като обикновено при фалит на стопанство земеделската земя се купува от друг фермер. Затова и фалитите не се отразяват на общото селскостопанско производство на България като количество или качество – опасността идва от невидимата страна на тази статистика, която е много по-страшна. Защото едно по едно загиват малки и средни стопанства, които досега бяха последната котва пред тоталното обезлюдяване на все още запазилите се села.
Темата е с продължение, ако Министерството на земеделието и храните най-после започне да анализира данните на НСИ. Защото в тях липсва статистика за лятото на 2025 г., когато освен производителите на зеленчуци и плодове пострадаха и огромен процент зърнопроизводители.
