Молец, а не болест мори конския кестен

11-10-2006 г. Листоминиращият кестенов молец завладя цяла България и Европа. През 1984 г. в околностите на Охридското езеро е регистриран по листата на конския кестен - Aesculus hippocastanum, непознат листоминиращ молец от ентомолозите Дешка и Димич като Cameraria ohridella, сем. Gracillariidae, Lepidoptera. Оттогава в продължение на 22 години молецът светкавично се разпространява, като изминава повече от 2000 км. Характерните повреди по листата, преждевременното им лятно опожаряване и окапване, огромната численост на пеперудките е основна причина за тревога и голям интерес от страна на паркостроителите, сторонниците за опазване на околната среда, разбира се, и на ентомолозите. Към днешно време листоминиращият кестенов молец е установен на юг от Средна и Западна Гърция, в Албания, България, Сърбия, Черна гора, в Румъния и Молдовия. В Източна Европа е достигнал Западна Украйна и Западен Беларус. Разпространен е почти в цяла Средна Европа - източната половина на Франция, а на юг е достигнал до Северна и Средна Италия. Масово се появява южно от 42-ри паралел, а единично е установен в околностите на Рим и Неапол. През 2002 г. прониква в Англия в района на Вилбледон, а през 2003 г. е установен на 80 кг от Оксфорд. В България за първи път молецът е установен през 1989 г. в района на Костинброд и съобщен като нов насекомен вид за нашата ентомофауна през 1993 г. на националната конференция по горска защита от ентомолозите Пелов, Томов и Тренчев. Седем години по-късно авторски колектив в състав Тренчев, Томов и Тренчева в списание "Наука за гората" публикува статия, посветена на проблемния вече за Северна България листоминиращ кестенов молец с данни за разпространението му в страната, биоекология и стратегия за контролиране на неговата численост. Според Тренчев и кол. (2000) първото местообитание на молеца у нас е естествената резерватна гора от конски кестен в местността Дервиша в Разградска област. Предполага се, че от тази единствена в Европа гора от конски кестен е пренесен в Костинброд, като неговото активно разпространение е протекло в Североизточна България в периода след 1993 г. От 2000 г. молецът се появява в каламитет в областта Разград, Добрич, Варна, Шумен, Търговище, Русе, Силистра, Плевен, както и в курортите Албена и Златни пясъци, където още през август опожарява и обезлиства стройните, кичести дървета от конски кестен, наподобавайки в алеите и парковите късна есен. Вредата, причинявана от гъсеничките на молеца, освен неприятното преждевременно окапване на листата се изразява в потискане на нормалния фотосинтез на листата, съответно върху жизнеността на дърветата, до тяхното отслабване, правейки ги чувствителни на суша и студ, както и на заболяване от гъбни патогени като Guignardia aesculi и Erysiphe flexuosa. Едно от основните нерешени въпроси е коя е родината на молеца и откъде е проникнал край Охридското езеро. За съжаление засега всичко е само предположение. Възможно е първоначалният ареал на молеца да е свързан с ареала на конския кестен и на явора. На Балканския полуостров това са Северна Гърция, Македония, Албания и България. Известно е, че е негов втори гостоприемник и е възможно да е пренесен от Америка в Европа, където са установени около 50 вида молци от род Cameraria. Допуска се, че може да произхожда от Китай или от Югозападна Азия, където виреят няколко дървестни вида от род Aesculus. В тази връзка е изказано предположение, че молецът е пренесен от Китай в Албания в периода от 1960 до 1978 г., когато Албания е била изолирана от Европа, обаче е поддържала активни връзки с Китай. Oт проф. д-р Христо КОНТЕВ, в. Фермер новият