Още през 1963 г., когато у нас започна угояването на гъски за производство на черен дроб, бяха изготвени инструкции, свързани с принудителното угояване (гушенето). Тяхното спазване се контролираше от специалисти при окръжните кооперативни съюзи, а резултатът никак не беше лош. След 1979 г. инструкциите бяха актуализирани и даваха възможност да се организира напълно затворен кръг на производство на черен дроб за износ. Впоследствие в отглеждането и угояването на водоплаващи птици се включиха много хора, които нямаха опит и не обръщаха внимание на препоръките. В резултат на това от гъска се получаваше по около 500 г черен дроб, а от патица - около 400 г, вместо съответно 600-700 и 450-550 г.
Патиците мюлари са хибрид между домашна патица (най-често Бяла пекинска) и патоци от вида Няма (турска), известна в света като "барбари". Хибридите трябва да се получават от фирми, които ползват патици - прародители, произхождащи от селекционни центрове, като "Черри Вели Фармз" (Англия), "Братя Гримо", "Гурмо" и др. (Франция), с което се гарантира получаването на еднакво развити мюлари и висок процент (над 90 на сто) екстра качество.
При гъските положението е по-друго. Угояват се основно породи като Сива Ландеска, Бяла Ландеска, Емденска, Романьолска, Рейнска и др. През последните години се внедриха и специални хибриди за черен дроб и месо. От много тежките породи гъски може да се получи черен дроб с тегло над 1 кг, а от дребните по-примитивни породи - около 350-450 г. Тежкият дроб обаче е с мазнини, вградени както в чернодробните клетки, така и в междуклетъчните пространства. При обработване мазнината от междуклетъчните пространства излиза от дроба. Тези дробове обикновено се категоризират в трето качество и се заплащат на много по-ниски цени. За разлика от тях дробовете от по-дребните гъски са с мазнина, вградена предимно в чернодробните клетки, и остава в тях при термична обработка. Такива дробове са от първо и второ качество и се заплащат по-скъпо. Птиците за принудително угояване трябва да бъдат млади, здрави, жизнени, със завършен растеж над 85 на сто и добре развита костна система и мускулатура, да произхождат от райони, в които няма инфекциозни заболявания по птиците. От слабите птици се получава некачествен черен дроб и е безсмислено да се угояват.
При угояването на гъски полът е без значение, но не е така при мюларите. От мъжките мюлари се получава по-тежък и с по-фина структура черен дроб. При женските патици мюлари черният дроб винаги е с по-ниско тегло, с повече и по-дебели (жилави) кръвоносни съдове и следователно с по-ниско качество.
Гъските може да се угояват след навършване на 2-3-месечна възраст, но при условие че са добре охранени и имат живо тегло над 4,4-4,8 кг в зависимост от породата. Известно е, че при слабите птици царевицата, която им се дава за храна, се използва първо за натрупване на жива маса - мускулатура и костна система, и едва след това за уголемяване на черния дроб. В резултат на това угояването протича за 28-35 дни вместо за 18-22 дни. При мюларите всички фирми препоръчват те да бъдат угоявани, след като са достигнали тегло поне 3,9-4,2 кг. Колкото по-високо е теглото им,толкова по-добре. Опитите показват, че ако един мюлар се заложи на угояване, когато е с тегло 4,2 кг, той достига за две седмици до 5,5 кг. От него се получава около 500-550 г черен дроб (почти винаги от екстра качество) и над 500 г мазнина. Това са едни от основните изисквания от първия етап от отглеждането на водоплаващите птици, преди да се премине към принудителното угояване, при което също се допускат съществени грешки.
