„Няма такъв пазар като българския – в сезона на плодовете, когато в менюто на всяко българско дете трябва да има огромна кошница с пресни български череши, кайсии, праскови, круши и ябълки, родителите се чудят какви фокуси да правят с бюджета си, че да осигурят здравословна храна за подрастващите. Защото и при черешите, а и сега – при прасковите, изкупуването става за дребни евроцентове, а по сергии и пазари масовата надценка е тройно по-висока, като цените са надути нагоре с цели 150 процента, като ощетени оставаме само овощари и потребители“.
Това нерадостно заключение прави Живка Гроздева от Карнобат, която като фермер второ поколение, е посветила повече от 10 години на модерното овощарство и днес не само че ръководи заедно със сестра си компанията „Вита фрут“, където отглеждат различни български плодове, но има опит и с група на производители, регистрирана като „Група овощари Карнобат“. Наблюденията й върху пазара в страната са точни и обективни, още повече че като член на управителния съвет на Асоциацията на овощарите в България тя представлява съюза и в срещите с държавната администрация.
Още през юни тази година Гроздева представи пред новия екип на Министерството на земеделието и храните опасенията си, че заради свръхреколтата от череши и други плодове тази година цените драстично ще паднат. Нито тя обаче, нито колегите й са очаквали, че нароилите се малки сергийки, които изникнаха като гъби в големи и малки градове, където продават не земеделски производители, а прекупвачи, ще изкривят пазара до степен всеки килограм плод да се продават с огромен марж в цените, изкупувайки черешите за 1,20 евро и продавайки ги на крайния потребител със 150 процентна надценка.
Два месеца след интервюто, което земеделската даде за читателите на Синор.бг през юни, когато тя за първи път съобщи за проблема с тези търговци, отново ви срещаме с Гроздева, за да разберем дали държавата е предприела мерки за контрол на пазара.
Г-жо Гроздева, имаше ли реакция от държавните структури по отношение на ценообразуването това лято?
В момента сме притиснати, защото неволята от хаоса на българския пазар, е голяма. Сезонът на черешите премина, но проблемът с ножицата между изкупни и крайни продажни цени се пренесе и върху всички останали плодове, които ще произведем до есента. Все още сме в сезона на прасковите, настъпват и сливите, но в момента на българския пазар наши, родни праскови почти не се продават. Колегите се чудят какво да правят, защото липсват купувачи и ако все пак някой има щастието да продава праскови за прясна консумация, предлаганите цени са между 50 и 60 евроцента за килограм. Докато прасковите, които всеки от нас вижда по сергии и малки магазини, са с етикети от 1,50 до 3,50 евро за килограм.
Крайната средна цена се движи от 2 до 2,50 евро и аз питам „къде отива печалбата между изкупните 50 и 60 евроцента и крайната цена от 2,50 евро?“. В същото време всеки е отворил вратите на микробуса, гаража или просто сергиите на тротоара и продава непроверена стока – без касови бележки, но защо липсва контрол, липсва отговор. От месеци очаквам някой контролен орган в държавата да обърне внимание на тези малки магазини и сергийки, защото там някъде се губи нишката между изкупни цени от производител и търговец.
В резултат от този хаос в момента колегите не берат, а оставят прасковите по дървета, берат само ако се появи клиент и даде цена. Защото тази година наемните работници също ни струват изключително скъпо – за дневна надница плащаме по 50-60 евро на човек.
При тази ситуация къде реализирате прасковите от Вашето стопанство?
Не само ние, но и цялата група на овощарите от Карнобат в момента не продаваме, а държим прасковите на склад. Нямам представа как ще вървят цените през септември, но сегашното извиване на ръце минава всякакви граници. Колкото до реализацията на черешите, там успяхме една част да изнесем в Полша, друга – реализирахме в преработвателните предприятия и малка част – за прясна консумация. Конкретно в нашето стопанство първоначално пазарът в Полша беше добър, но турската и гръцка стока бързо ни измести заради конкурентните цени. А това, че те са по-конкурентни е въпрос, по който тепърва трябва да водим разговори, защото нито напояването у нас е на нивото на тези държави, нито пазарната конюнктура с изкупуването на готовата продукция.
При какви оферти премина изкупуването на черешите?
Колкото да изкупуването на череши за прясна консумация на нашия пазар, в началото през май и началото на юни изкупната цена беше по-висока – движеше се между 2 и 3 евро за килограм. Но още в края на юни се получи рязък спад до 1,20 евро, а от средата на юли до края на кампанията изкупуването ставаше по 1,50 евро.
Но тук на помощ ни дойдоха преработваните предприятия, които тази година предложиха прилична цена. И за първи път тази година цените на плодовете за прясна консумация и тези за преработка много се доближиха, почти се изравниха. За разлика от дребните търговци консервните заводи не промениха цените си през цялата кампания – според качеството на черешите те изкупуваха килограма от 90 евроцента до 1 евро. До миналата година знаете, че преработвателите изкупуваха под 1 лев за килограм. Освен помощта на преработвателите, към момента смятам, че имаме най-уредени взаимоотношения с търговските вериги (ритейл).
Очевидно, че затвореният пазар вече втора година оставя овощарите без доходи. Какви са исканията Ви към министерството на земеделието?
Всеки от нас като производител прави оценка на резултатите от постигнатото до момента, но заради пренасищането на пазарите ние няма да успеем да си възвърнем разходите, които направихме тази година за производството на всички плодове. Затова смятам, че и държавата трябва да направи равносметка, защото от нея се очаква да създаде нормални условия за осигуряване на продоволствената сигурност на населението.
На първата ни среща с министър Абровски посочих, че единственото решение да се помогне в такива години на свръхпроизводство като 2026 г., е да ни се отпусне ликвидна помощ – субсидии на хектар. Защото догодина може да има свръхпроизводство на домати или на картофи. Ние, в България сме много малки като производство, няма как да повлияем върху цената и това се видя. Затова ликвидността е единственото решение.
Без плащания на хектар родното производство на плодове ще се свие още повече – виждаме как с всяка изминала година намалява. Абровски ни съобщи през юни, че на този етап не би могло да се дадат средства за ликвидност. Говореше се за кооперирането като елемент от бъдещи насърчения. Но като информиран човек ще ви кажа, че е нужен задълбочен анализ за реформите – не може да правим политики, без да имаме пълната информация за това какво се случва на нашия пазар и в цялото ни производство на плодове и зеленчуци.
Да, всички говорят за кооперирането като вариант за преструктуриране, но дебело ще подчертая, че кооперирането не означава държавата да изгради в страната няколко центъра за пакетиране на продукция – от рода на европейските packing house, където някой ще си носи продукцията и ще я хвърля, но предварително без да знае, че от него се изисква да я е отгледал по съответни стандарти и да я бере в съответната беритбена зрялост. Не отричам кооперирането като метод за лесен достъп на дребния бизнес до пазара, но у нас трябва да извървим много дълъг път, за да стигнем до широко прилаганата практика на кооперативите в Европа.
