Още при първата среща на държавните ръководители и контролните органи с представители на сектора „Плодове и зеленчуци“, на която бяха разисквани мерки срещу безконтролното поскъпване на родните суровини от полето до крайния потребител, редица браншови организации в сектора не бяха поканени. А те настояваха за среща с премиера Румен Радев и земеделския министър Пламен Абровски, защото крайно наболелите проблеми в сектора не се изчерпват в дискусии само с ограничен брой браншови организации.
Затова на 17 май, 3 дни след срещата в Министерския съвет, ръководството на Асоциацията на овощарите в България беше изпратило писмо до земеделския министър с предложения за обществен диспут по всички актуални въпроси, свързани и с компенсиране на загубите заради скъпите горива и торове, както и защита от пазарните аномалии, които в никакъв случай не се изчерпват само с взаимоотношенията между земеделски производители и търговски вериги, но и с много други търговци, които засега остават невидими за данъчни и друг вид инспектори.
Според Гроздева „диалогът между представителите на производителите на плодове и зеленчуци и ресорното министерство трябва да бъде постоянен, тъй като в рамките на един разговор не бихме могли да засегнем в дълбочина всички пречки пред развитието на овощарството“. И понеже становището на асоциацията включва важни теми, за чието решаване към този момент не сме чули обратна реакция от страна на администрацията, затова поискахме от Гроздева да посочи първия от тях, който трябва да бъде решен.
„Най-големият проблем за реализацията на нашата продукция в момента е в липсата на достатъчно държавни регулации за малките търговски обекти - виждаме, че всеки ден от някое гаражче изниква такъв магазин или пък сергийка с плодове и зеленчуци по тротоарите на големите градове. Условията за съхранения на плодовете и зеленчуците там обаче са незадоволителни, защото липсва контрол от страна на държавата. А без правилно съхранение се изхвърля голямо количество стока, като именно тя се калкулира в цените към потребителите. Крайно време е контролните органи да насочат фокуса си в тази посока, защото над 50% от търговията на плодове и зеленчуци се случва там. Да, това са малки търговски обекти, но те са хиляди на брой в големите градове и стотици в по-малките. Не казваме, че не трябва да същеструват, но щом са буквално на всеки 100 м, значи изискванията към тях са много занижени“, заключава бизнес дамата.
На въпроса на какви цени фермерите предлагат своята продукция и каква е себестойността им тази пролет, Гроздева описа тъжна картина, която в началото на беритбената кампания е повече от демотивираща за бизнеса. „Череши има, но беритбата е много скъпа, а себестойността – висока. В същото време потреблението е много ниско, туристи няма и фермерите няма как да покрият вложените разходи. Надниците, които плащаме, са с 50% по-големи от тези през изминалите две години. Сходен е ръстът при цените за горива, торове и препарати. Пролетните условия бяха много благоприятни , черешовите градини са отрупани с плодове. Поради богатата реколта обаче плодовете остават по-дребни и средни като размери, затова и колегите продават масово на цени около 0,90-1,50 евро. По-едрите череши се продават на 2 евро, като в повечето случаи търговците на дребно ги изкупуват директно от производителя. Но това, което се случва с цената в магазинчетата за плодове и зеленчуци, е брутално - там цената изведнъж става 6-7,50 евро, тоест надценките са 200% и нагоре“.
Заключението е, че точно в тези търговски обекти се купува евтино от производител, а се продава скъпо и от това печели само търговецът. Все повече производители отчитат този дефект на пазара и си дават сметка, че този вид малки обекти в сегашния им вид работят на гърба на производителите. А надутите цени отказват потребителите, които купуват не по килограм или два череши, а по 500 грама. И това важи не само за черешите, но и за всички зеленчуци.
Колкото до себестойността, заради скъпите торове, препарати , горива и високите надници, тази година разходите са се покачили с 40-50% нагоре спрямо 2024 и 2025 г. В тази връзка още по време на служебния кабинет представителите на Асоциацията на овощарите в България настояха за компенсаторни мерки, подобни на подпомагането на площ, по аналогия с украинската помощ. „За необходимостта на такава мярка говорим вече от два месеца - това е единственият начин, фермерите да не реализират загуби. Изключително спешно трябва да се разработи такава мярка и средства да бъдат отпуснати максимално скоро - минимум по 100 евро на дка са необходими на производителите , за да не са под нулата, защото да бъдеш производител на плодове в България е тежка и изнурителна битка всеки ден“, заключава производителката на череши и други плодове, в чиято семейна ферма досега тя е вложила изключително много средства. И подобно на останалите производители на плодове и зеленчуци очаква държавните органи да обърнат поглед към онези невидими за погледа им сергии, където дори не се издават касови бележки от страна на търговците.
„Всички пътуваме в чужбина - и там има такива зарзаватчийници, но те съществуват при изисквания и контрол. А тук сякаш са невидими за контролните органи. Затова е важно държавата най-после да ни се помогне, защото не само търговските вериги трябва да са във фокуса на контролните органи“, заключава Гроздева.
„От 17 май досега измина месец, в същото време всеки ден четем, че в МЗХ се провеждат срещи с избрани организации, но не и с целия бранш. Действащите организации в сектор плодове и зеленчуци са не повече от 5-6 и това разнообразие ни позволява да се чуват мненията на различните производители, затова настояваме за общ диалог“, коментира за Синор.бг Живка Гроздева.
От нейно име зададохме въпрос в МЗХ защо до този момент липсва подобна представителна дискусия. Ето и отговорът, който получихме:
„Бихме искали да Ви информираме, че Министерството на земеделието и храните провежда поетапни срещи с браншовите организации в сектора с цел обсъждане на актуални теми и приоритети от взаимен интерес. Предстоят разговори и с други организации, включително с тези, които са заявили желание за среща с ръководството. При първа възможност такава ще бъде насрочена и с посочената организация. Министерството поддържа активен диалог с всички представителни браншови организации и остава отворено за конструктивни предложения и партньорство“, заключават от ведомството.
А ние очакваме много скоро да има обща среща с всички 5-6 реални браншови организации, защото само така секторът може да бъде адекватно защитаван, както е в Гърция, Италия, Испания и къде ли още не.
