Синор БГ е насочвал внимането към възможността в страната да бъде разширено производството на плодове от растителни видове, за които е считано, че са южни култури като например хинап, райска ябълка и др. Темата ще продължи с материал за смокинята, защото на територията на страната има благоприятни природни дадености за нейното успешно отглеждане, докато на пазара продължава продажбата на плодове, внесени от Турция и Гърция. Наред с плодовете за прясна храна в страната влизат и сушени продукти.
Всеки, който е летувал по Черноморието и в Южна България, е виждал как от дървета в дворовете на частни имоти по тротоара капят смокини. Всяка година изгнива голямо количество, докато пазарните цени се движат от 2 до 7 евро за килограм. Високата цена на плодовете може до известна степен да бъде оправдана с различни разходи преди крайния потребител, но при изкупна цена под 2 евро за производителя ще може ли той да поддържа производството като основен поминък? Ще може ли да бъдат създадени по-големи промишлени насаждения, защото сега много стопани предпочитат да продават собствено производство, но в малки количества и то като допълнителен доход?
Плодовете на смокинята имат висока хранителна стойност и наред с тези на орехите и кайсиите могат да станат „стратегически“ запас. Те са ценни със съдържанието на витамин С, фолиева киселина и калий. Последният е необходим за нормалното кръвно нолягане и дейността на сърцето. Влакната (фибрите) и сокът подобряват стомашно-чревния тракт. Съдържанието на фруктоза означава бърз енергиен източник. Чаят от изсушени листа подпомага поддържането на глюкозата на нормални нива в кръвта, а полифенолите неутрализират свободните радикали в тялото.
Обичащите смокини могат да търсят разнообразие според цвета на плодовата кожица и плодовото месо, а също по едрината и формата на плодовете. Разнообразието включва плодове, които са жълти, жълтозелени или червеникави. Плодовото месо може да бъде жълтеникаво, розово до червеникаво. Формата варира от кълбовидна до продълговата с различна дължина.
Най-важните условия за доброто развитие на смокинята са:
* сравнително мека зима с температури, които не падат под -10°С;
* южни изложения, запазени от студени течения;
* топли отцедливи почви с по-дебел пласт, слабо варовити.
При все това смокини, макар като допълнителен растителен вид, могат да бъдат отглеждани не само в споменатите части на България. Малки плододаващи градини и отделни дървета има по северните склонове на Родопите и даже в Софийското поле на височина над 500 н. м.
Размножаването на смокинята става вегетативно чрез издънки, резници или положки. Растенията са мъжки и женски. За 100 женски дървета трябва да има 5 – 6 мъжки за опрашване. Есенното засаждане изисква загърляне с около 25 см почва над повърхността.
Смокинята може да бъде отглеждана като дърво, което израства над 5 м. височина. По тази причина за препоръчване е храстовидното или полухрастовидното формиране (3 – 4 стъбла).
През втората година става избирането на леторастите за формиране на стъблата. С всяка следваща година на стаблата трябва да останат 2-3 нови клона. Така короната постепенно ще бъде изградена.
Оформените растения изискват предимно санитарна резитба и такава за прореждане на короната. Това означава премахване на болни и изсъхнали клони, на издънки и леторасти, сгъстяващи вече оформената корона. При възможност съкращаването (пензирането) на клонката с няколко връхни листа в средата на лятото подпомага узряването на плодовете. (Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
