Качеството на повърхностните и подземните води в България продължава да се подобрява в отделни райони, но голяма част от реките, езерата и подземните водни тела все още не достигат доброто екологично състояние. Това показват данните от резюмето на Доклада за екологична оценка на проекта на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата с действие до 2030 г., изготвен от Министерството на околната среда и водите. Официалното обсъждане на проекта на Интегриран план ще е на 31 август от 11 часа в зала „Проф. Марин Дринов“ в сградата на БАН-Администрация на ул. „15 ноември“ № 1.
За земеделските производители изводите са особено важни, тъй като качеството на водните ресурси е пряко свързано с напояването, опазването на почвите и бъдещите екологични изисквания по Общата селскостопанска политика.
Съгласно Закона за водите управлението на водните ресурси се осъществява в четири басейнови района – Дунавски, Западнобеломорски, Източнобеломорски и Черноморски. Анализът на Плановете за управление на речните басейни за периода 2022–2027 г. показва различна картина в отделните части на страната, но и няколко общи тенденции.
Дунавският район отчита най-много водни тела в добро състояние
Най-добри резултати сред големите басейнови райони отчита Дунавският район. От 256 повърхностни водни тела 104 са в добро екологично състояние, а още 13 изкуствени или силно модифицирани водни тела имат добър екологичен потенциал.
В същото време близо 42% от естествените водни тела остават в умерено състояние, а около 8% са класифицирани като лоши или много лоши.
Положителна тенденция се наблюдава и при подземните води. Броят на рисковите подземни водни тела е намалял от 13 на 7 в сравнение с предходния планов период, а общо 32 от 50 подземни водни тела са оценени в добро състояние.
Западна България запазва стабилно състояние
В Западнобеломорския район, който обхваща водосборите на реките Струма, Места и Доспат има 110 повърхностни водни тела. От тях 77 (42%) вече поддържат добро екологично състояние. За останалите 33 водни тела – 18 % от всички водни тела, за които не е констатирана промяна в екологичното състояние между двата плана и същите все още не са постигнали екологичните цели за добро състояние/потенциал, може да се предположи, че планираните и приложени за тях мерки все още не са дали необходимия резултат.
При подземните води картината също е сравнително благоприятна. Само четири от общо 38 подземни водни тела са определени в лошо химично състояние. Основните причини са повишени концентрации на нитрати и сулфати.
Източнобеломорският район остава най-проблемен
Най-сериозни предизвикателства продължава да има в Източнобеломорския район, който обхваща поречията на Марица, Тунджа и Арда.
Нито едно повърхностно водно тяло не е оценено в отлично екологично състояние, а броят на тези с добро състояние е намалял от 105 на 88. Почти половината от всички наблюдавани водни тела са в умерено състояние, а близо една четвърт попадат в категориите "лошо" и "много лошо".
Подземните води също са под натиск. Десет от общо 41 подземни водни тела са в лошо химично състояние, като най-често се установяват повишени концентрации на нитрати, фосфати, амониеви йони и сулфати.
Според доклада основните източници на замърсяване са липсата на канализационни системи в населените места, земеделската дейност, индустриалните площадки, депата за отпадъци, нерегламентираните сметища и минната индустрия.
Черноморският район показва смесени резултати
В Черноморския район почти половината от повърхностните водните тела запазват досегашното си екологично състояние, а при 46 се отчита подобрение. Наред с това обаче 65 водни тела са влошили състоянието си спрямо предходния период.
Само две водни тела са оценени като отлични, а една четвърт са в добро екологично състояние. Останалите са с умерено, лошо или много лошо качество.
При подземните води 31 от общо 40 подземни водни тела са в добро химично състояние, докато девет са класифицирани като лоши. Причините са свързани основно със селскостопанския натиск, градските отпадъчни води, индустриалното въздействие и последиците от проникване на солени води в миналото.
Положителната новина е, че всички подземни водни тела в Черноморския район са оценени като намиращи се в добро количествено състояние, което означава, че водните ресурси не са застрашени от свръхексплоатация.
Нитратите остават ключовият проблем
Общата картина от четирите басейнови района показва, че най-често срещаният химичен замърсител в подземните води остават нитратите. Именно те са основният показател, по който се установява влошено качество на водите в голяма част от проблемните райони.
За земеделските стопани това означава, че добрите практики при торенето, правилното управление на животинските отпадъци и опазването на водоизточниците ще продължат да бъдат сред най-важните изисквания както на национално, така и на европейско ниво.
Данните показват, че качеството на водите в България постепенно се подобрява в отделни райони, но напредъкът остава неравномерен. Докато Дунавският и Западнобеломорският район показват сравнително добри резултати, Източнобеломорският и части от Черноморския район продължават да срещат сериозни екологични предизвикателства. Сред основните фактори, влияещи върху химичното състояние на подземните води, продължават да бъдат земеделието, недостатъчната канализационна инфраструктура и индустриалният натиск.
