Българските почви като цяло съхраняват доброто си плодородие и благоприятните условия за развитие на почвените екосистеми. Това показват данните от мониторинга през 2023 г., включени в резюмето на Доклада за екологична оценка на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на България. Наред с положителните тенденции обаче, ерозията, засоляването и локалното замърсяване продължават да бъдат сред основните рискове за почвените ресурси, пише в резюмето.
Общественото обсъждане на доклада за екологичната оценка е базата, на която е разработен проекта за интегрирания план за 2021-2030 година. Планът касае силно земеделието, най-малкото защото ще предначертае бъдещите разрешения за водоползване за сектора.
Проектът ще бъде обсъден на 31.08.2026 год. (понеделник) в Българска академия на науките от 11:00 ч. в зала „Проф. Марин Дринов“ в сградата на БАН-Администрация на ул. „15 ноември“ № 1.
Ще представим в две части проучванията на Министерството на околната среда и водите за състоянието на почвите и на повърхностните и подземните води в страната. Първата част е за почвите.
Добра запасеност с хранителни елементи
През 2023 г. са анализирани 684 почвени проби от националната мониторингова мрежа, като ежегодно се обследва приблизително една четвърт от всички наблюдавани пунктове.
Резултатите показват, че обработваемите земи и постоянно затревените площи се отличават с високо съдържание на органичен въглерод и предимно средна запасеност с азот и фосфор. Това е показател за добро плодородие и наличие на необходимите хранителни елементи за развитието на растителността.
Анализът на съотношението между органичния въглерод и общия азот (C/N) също очертава положителна картина. При преобладаващата част от изследваните почви стойностите попадат в оптималния диапазон между 10 и 12, което създава благоприятни условия за минерализацията на органичната материя, поддържането на почвеното биоразнообразие и устойчивостта на почвената структура.
Намалява вредното вкисляване
Мониторингът на киселинността е обхванал 56 пункта, от които са взети 448 проби и са извършени над 3 100 лабораторни анализа.
Данните показват, че голяма част от киселите почви в предпланинските райони разполагат с достатъчно съдържание на обменни калций и магнезий. Поради това при значителна част от обработваемите площи не се налага варуване за поддържане на почвеното плодородие.
Наблюденията сочат и положителна тенденция – постепенно намаляване на вредното вкисляване и на съдържанието на обменен алуминий, като на отделни места се отчита и леко повишаване на степента на наситеност с бази.
Засоляването остава регионален проблем
Засоляването продължава да засяга предимно райони с неблагоприятен дренаж и неправилно напояване. Най-силно засегнати са области Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Ямбол и Русе.
Най-тежки са случаите в района на село Белозем (област Пловдив) и село Тръстиково (област Варна). Във Варненско процесите се влияят и от вторично индустриално засоляване, свързано с дейността на солодобивната промишленост в района на Провадия и Девня.
Засоляването влошава физичните и химичните свойства на почвите и ограничава техния продуктивен потенциал.
Ерозията продължава да засяга огромна част от страната
Най-сериозният деградационен процес за българските почви остава ерозията. Около 85% от почвите в страната са засегнати от водна ерозия, а приблизително 30% са изложени и на ветрова ерозия.
Водната ерозия
Повече от 65% от почвите проявяват средна до много висока податливост на водна ерозия. През 2023 г. средногодишната загуба на почва вследствие на плоскостна водна ерозия се оценява на близо 588 милиона тона.
Сред земеделските земи:
близо 1,74 млн. хектара са със слаб ерозионен риск;
почти 2 млн. хектара – с умерен риск;
над 2 млн. хектара – с висок риск.
Най-силно засегнати остават районите на Предбалкана, Краище и Източните Родопи, където значителни площи земеделска земя вече не се обработват.
Ветровата ерозия
Прогнозите показват, че една четвърт от обработваемите земи са изложени на умерен риск от ветрова ерозия. За около 23% рискът е умерен до висок, докато едва 1,1% от площите попадат в категорията с много висок риск.
Замърсяването с тежки метали остава ограничено
По отношение на замърсяването с тежки метали и металоиди мониторингът отчита сравнително ограничено разпространение на проблема.
През 2023 г. превишения на максимално допустимите концентрации са установени в осем мониторингови пункта, което представлява малко над 7% от всички изследвани обекти. Засегнатите територии се намират в областите Бургас, Враца, Пазарджик, Смолян, София и Хасково.
