Поредицата за вредителите по лозата, започната от Синор БГ, продължава с болести, за които няма лечение и това налага строги мерки за ограничаване на заразата, включително изкореняване и унищожаване на болните лози и бракуване на посадъчния материал.
Опасна болест, която застрашава трайните насаждения овощни и лозя, е чумата. Причинителят (Armillaria mellea, Armillariella mellea) има широка хранителна специализация (полифаг). Болестта може да бъде наблюдавана повсеместно по многогодишни широколистни и иглолистни видове Развива се бързо (остро, акутно) или бавно (хронично).
При акутната проява листата придобиват жълтеникав оттенък, увяхват, а надземната част бързо загива. В другия случай листата жълтеят, образуваните плодове са по-дребни от обичайното за вида. Сигурен признак за потвърждаване на болестта са плодните тела на гъбата в основата на стъблото на нападнатото растение. Те имат медножълта шапчица, покрита с кичури кафяви до тъмнокафяви власинки. Дръжката е плътна или куха, кафява и в горната част под шапчицата има дебел пръстен. С напредването на времето се образуват туфи от плодни тела. Кората на болното растение покафенява. Дървесината е мръснобяла и на тъмно свети (фосфоресцира). Това в миналото е пораждало страхове у хората, преминаващи нощем през гори.
Под кората на нападнатия вид и в основата на стъблото има бял перест мицел. Друга характерна особеност са шнуроподобните форми (ризоморфи) по кореновата система и под кората.
Бялата чума чума или бялото кореново гниене няма характерна външна проява. Причинителят (Rosellinia necatrix с безполова форма Dematophora necatrix) също е полифаг. Напада освен лозата костилкови и семкови овощни виове, смокиня, цитрусови и др. Застрашава и горските видове акация, дъб, бряст, бор, ела и др..
Патогенът може да причини внезапно увяхване и загиване на нападнатия вид. В други случаи болестта се развива бавно, на хармани. Листата на болните растения жълтеят, леторастите са по-слаби, хлоротични и крехки. След изкореняване на нападнатите растения става видно, че кората на корените е изгнила. Има черен цвят и лесно се отделя, а под нея дървесината е кафява и гъбеста.
Точната диагноза може да бъде поставена според мицела, който е бял. Хифите са начленени, образуват грудковидни черни уплътнени тела, известни като склероции. Могат да бъдат забелязани плоски мицелни ленти и шнурове. Същинското полово спороношение се образува върху склероциите. Това са крушовидни плодни тела, наречени перитеции. Вътре в тях се образуват цилиндрични торбички (аскуси, асци), а между асците - нишкиовидни образувания, известни като парафизи. Във всяка торбичка има осем аскоспори. Последните са лодковидни. Имат тъмнокафяв цвят.
Бледожълтото дървесинно гниене (еска) по лозата е друга гъбна болест (Strereum hirsutum). Тя е отдавна известна на лозарите. Подобно на чумата развитието е по-бавно или по-бързо. В първия случай листата на сортовете с по-тъмни грозда постепенно почервеняват, а при тези с бели грозда – пожълтяват. Промяната на цвета е последвана от загиване на тъканта (некроза). При акутната форма посочените промени са бързи. Гроздовете завяхват и засъхват. Процесът завършва със загиване на надземната част. При надлъжен разрез на главината става видно бледожълто гниене. То започва от върха на главината и се развива клиновидно към корените, които най-често са здрави. Между здравата и болната тъкан има кафява ивица. Болестта може да бъде установена и по вкоренените лозички, но това е рядко.
Екскориозата е друга болест, установена в периода 2000-2003 г. в Северния Централен лозарски район. По-късно болестта е открита в Югоизточния лозарски район и по Черноморието. Болестта е причинявана от фитопатогенни гъби, например Phomopsis vticola, които се развиват по дървесината на лозите, но признаци се проявяват и по зелените части на растенията. Тя може да причини бързо загиване на лозите. Тази проява е честа в периоди със значително засушаване, последвани от обилни дъждове. По аналогия със загиването на кайсията проявата може да бъде наречена апоплектична. Лози със започнала нормална вегетация изсъхват внезапно. Пораженията са частични или завършват със загиване на лозата. Листата падат за няколко дни. Засегнатите части имат характерен кафяво-сивкав цвят.
Бавната форма се характеризира с пожълтяване при белите и почервеняване при червените сортове). Промяната на цвета започва от периферията навътре между жилките. Засегнатата тъкан отмира (некротира) и става кафява. Следва преждевременен листопад. Обикновено посочените признаци първо се явявят при основните листа на отделни леторасли.
Възможно е някои заразени лози да не показват признаци ежегодно (латентна, скрита инфекция). Стъблата най-често се напукват надлъжно и едностранно. В повечето случаи вегетацията не се подновява до края на периода. При апоплексия може да няма листните симптоми. При високостъблените лози болестта може да порази отделни рамена или и двете рамена, докато лакомците в основата на стъблото да останат здрави. При напречен пререз на засегнатата дървесина се наблюдава дифузна некроза. При нея отвън навътре тъканта е тъмнокафяв, понякога бледорозови. На натиск е твърда и сбита консистенция. Наблюдават се и тънки линии с черен цвят, жълти шуплести участъци с ронлива праханеста консистенция.
(Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
