Прибрали сме реколтата и градинските лехи са вече голи, но спорите на фитофтората, струпясването и различните видове гниене са останали в почвата. Те ще се завърнат отново следващия сезон, когато условията за развитието им станат подходящи. Есенното третиране не е профилактика, а необходимост.
Защо след прибиране на реколтата?
През лятото се води борба с болестите по растенията (надземните части и кореновата система), а есента – в почвата. Спорите на фитофтората зимуват в растителните остатъци и горния почвен слой, а на струпясването – в опадалите листа и почвата. Кореновото гниене е в корените. Ако не ги третираме сега, те ще се събудят през пролетта и ще започнат отрано своята пъклена дейност.
Така презимуващите форми на болестите ги пренасят от един сезон в следващия, а именно спорите. Това изнася есенното третиране на преден план и го превръща в необходимо.
Обработване на почвата с меден сулфат
Най-надеждният вариант е медният сулфат. Използва се 3%-ов разтвор (300 грама на 10 литра вода). При ниска степен на заразяване може да се използва 2%-ов. Почвата се пръска или полива след отстраняване на растителните остатъци. Разтворът не трябва да се пести – нанася се обилно, защото е важно да напои горния слой на дълбочина 5-10 см. Медта убива спорите, но има един недостатък – натрупва се в почвата. Не може да се третира с него всяка година, а през 2-3. Добре е да се редува с биопрепарати. Повишеното съдържание на мед в почвата я прави безплодна.
Медният сулфат действа и при +2 градуса по Целзий.
Бордолезовият разтвор е смес от меден сулфат и вар. Използва се 3%-ов разтвор и почвата се третира, без да се полива обилно в дълбочина. Той е по-щадящ от медния сулфат.
Фитоспоринът е биологичен препарат, съдържащ бактерии, които унищожават гъбичните спори. Приготвя се 1%-ов разтвор (100 мл се разтварят в 10 л вода) и се полива почвата. Безопасен е за микрофлората и червеите. Добре е почвата да се третира надвечер, защото силните слънчеви лъчи унищожават бактериите. Фитоспоринът действа при температура над +10 градуса по Целзий, а октомври е подходящо време за използването му.
След третиране на почвата, ако времето позволява, може да засеем сидерат. Белият синап расте бързо, а корените му отделят вещества, които потискат развитието на патогените. Преди настъпване на студовете се коси и заравя в почвата.
Растителните остатъци се изгарят или изнасят на безопасно място (може да се сложат в отделна яма), но не се внасят в компоста. Едно болно растение може да зарази цялата градина.
