Дори най-силните растения (домати, краставици, тиквички и др.) понякога се разболяват, затова трябва да знаем как да разпознаваме симптомите. В дъждовно лято ги атакуват гъбични инфекции, в горещо време се активизират вирусните заболявания, а при неправилни грижи започват да страдат и най-здравите от тях.
Много болести започват почти незабелязано – леко пожълтяване на листата по краищата, появяват се малки точки по стъблата и листата, лека деформация на цветовете и други изменения. Причините са различни, например фитофтората най-често се появява през втората половина на лятото, когато разликата между дневните и нощните температури става голяма. Брашнестата мана, от друга страна, обича устойчиво горещото време, особено в закрити съоръжения с лоша вентилация.
Нестабилните метеорологични условия са сериозен стрес за растенията, отслабвайки естествените им защитни сили. Когато времето е хладно и дъждовно, а растенията страдат от недостиг на хранителни вещества, тогава стават лесна плячка за гъбични инфекции.
Не трябва да подценяваме и грешките при отглеждането, имайки предвид специфичните особености на всяка култура. Липсата на калий и фосфор лишава растенията от жизнени сили и ги прави уязвими за различни инфекции. Неподходящата почва – прекалено кисела и с лоша аерация пречи на корените да се развиват правилно. Неправилното поливане (независимо дали е преполиване или засушаване) създава идеални условия за развитие на болести.
Качеството на посадъчния материал играе важна роля, защото заразените семена или готов разсад – могат да се превърнат в бомба със закъснител.
Гъстите насаждения, недостатъчната вентилация, излишъкът от азотни торове и механичното увреждане на растенията допринасят за развитието на гъбични инфекции.
Всички тези фактори рядко действат изолирано – най-често действат комбинирано и ситуацията се усложнява.
Фокус върху имунитета на растенията
Имунитетът е сложна, многопластова система с множество защитни линии. Специалистите твърдят, че растенията имат неспецифичен и специфичен вроден имунитет. Вътреклетъчните R-протеини могат да разпознават молекули, въведени от патогени и активират определени защитни механизми.
За разлика от фунгицидите, имуномодулаторите не предизвикват толерантност при патогените и са идеални за предотвратяване на повечето гъбични заболявания. Те са биоактивни вещества, които активират естествените защитни механизми на културите срещу много болести, неприятели и климатичен стрес, без директно да унищожават патогените. Имуномодулаторите повишават имунитета на растенията, като ги „обучават“ да реагират по-бързо и силно при атака.
Имунната система на растенията е най-добрата инвестиция за добро здраве и плодородие на различните култури. Пазарът предлага имуномодулатори, които имат различно предназначение: Хитозан, Харпин протеин, Акрамет и др.
Действие на имуномодулаторите в растенията
Имуномодулаторът действа на три етапа, като най-напред клетъчните рецептори на растенията улавят молекулите му. На следващия етап той произвежда защитни вещества, а на последния – изгражда памет, като създава дълготрайна устойчивост срещу същия или сходен нападател.
Какви са ползите за земеделието?
Имуномодулаторите изпълняват няколко функции:
– намаляват нуждите от химични фунгициди и пестициди;
– повишават толерантността на растенията към температурен стрес, преовлажняване и засушаване.
Имуностимулаторите са напълно биоразградими и безопасни за околната среда.
