Синор БГ насочи вниманието на лозарите към някои важни насекомни неприятели, срещу които борбата трябва да продължи и през втората половина на лятото за опазване на реколтата, за която се очаква да бъде добра поради благоприятните метеорологични условия в началото на вегетацията. Темата за растителната защита на лозата продължава с болестите, които я нападат.
Брашнестата мана (Uncinula necator) застрашава и гроздовете. До прошарването на зърната гъбата може да причини изсъхване на младия завръз. По-късно могат да бъдат наблюдавани некротични петна по кожицата. Това поражение пречи на нормалното нарастване на плода. В него се появява пукнатина, стигаща до семките. В наранетото място изтича сок. Зърната стават податливи на вторични патогени като сиво гниене (Botrytis cinerea), меко гниене (Penicillium expansum) или мокро гниене (Rhizopus nigricans). При такива процеси целият грозд става негоден.
Трябва да бъде отбелязано, че брашнестата мана е по-често срещана в ниски места с недобър въздушен дренаж. При покачване на температурите и настъпването на горещини застрашени са засенчените части. За малките нестопански насаждения и най-често дворовете застрашени са лозите, отглеждани асмовидно без допълнителни мерки за прореждане на вегетативните части. В специализираната литература е посочено, че оптимални условия за развитието на лятната форма (Oidium tuckeri) е температура 25℃ и относителна влажност на въздуха около 70%.
Продължава опасността от маната по лозата (Plasmopara viticola). При наедряване на зърната до оцветяването им се развива кафява некроза. Тя започва откъм дръжката. Зърното увяхва, мумифицира се и при механично въздействие лесно пада. При оглед на лозите пораженията са по единични плодчета или засагат цели части от грозда (чепката). Ниските затворени места, липсата на т. нар. зелени резитби и прекомерното азотно торене увеличават опасността от маната.
Сивото гниене (Botrytis cinerea) напада всички зелени части на лозата. Гроздето загнива в периода на узряването. Застрашена е и продукцията, складирана за консумация. Първоначалният признак е бледокафяво напетняване. В петното кожицата лесно се отделя. При влажно време се развива обилен свибял налеп. По-късно по него се явяват специфични образувания за запазване на патогена, наречени склероции. Те са дребни, черни и грапави. При горещо и сухо време зърната постепенно се мумифицират.
Антракнозата (Gloeosporium ampelophagum) е гъбна болест, нападаща нарастващите части на лозата. Установено е, че тя се явява на огнища в насажденията. Такива има там, където са станали пропуски в химическата защита. По устойчиви на болестта са сортовете Ризлинг, Каберне, Саперави, а податливи са Бяло без семе и подложката Рупестрис дьо ло.
Характерни признаци са петната по нерватурата, дръжките на листата и зелените леторасти. Петната нарастват и постепенно в напетнения участък се образуват дълбоки продълговати вдлъбнатини. Около вдлъбнатините тъканите са леко повдигнати и воднисти. Кората при някои петна лесно се отделя и открива дървесината. Дървесината изглежда обгорена (овъглена). От тази особеност идва името на болестта (антракс = въглен).
По нарастващите зърна с диаметър над 0,5 см се появяват петна. По форма те са ъгловати до закръглени. Напетненият учаскът е леко взлъбнат. Средата е сива, а периферията е черновиолетова. Засегнатата тъкан обикновено засъхва и мумифицира, но е възможно да бъде атакувана от вторични патогени.
Бялото гниене по лозата (Coniothyrium diplodiella syn. Coniella diplodiella) напада най-вече гроздовете и леторастите. Проявата се засилва с наближаването на зрелостта. По чепката и дръжката се явяват единични кафяви петна, където тъканта е мокра. Гниенето на чепката и дръжката може да премине към зърното. Зърното може да бъде заразено и пряко. По заразеното зърно се появява червенокафяво петно. То се разраства. Плодът запазва формата, но изглежда като попарен или сварен. По-късно плодът се изприщва от брадавички. В зависимост от условията зърната може да се спаружват напълно.
По нападнатите леторасти се явяват елипсовидни кафяви петна. Те са осеяни с особени плодни тела, наречени пикнидии. Има случаи, когато напетняването е пръстеновидно около летораста. При това частта над пръстена напълно изсъхва. Кората на засетнатите вдървесинени леторасти се отделя и открива дървесината.
(Следва продължение)
