Ако браншовите организации в селското стопанство или самите фермери сключват договори с ученици, обучаващи се в сектора на информационните технологии (IT), които вместо тях да очертават площи, да заявяват субсидиране по директните плащания или да следват всякакви процедури по доказване на реализирана продукция, това би премахнало огромните проблеми, които в момента пречат на земеделците да се занимават единствено и само с работата по полето.
Идеята си струва да се обмисли, още повече че Европа субсидира обученията за земеделците и ако в държавните училища бъде сформирана практика, през която трудът на учениците бъде финансиран през Стратегическия план за развитие на селските райони, тогава бъдещите програмисти от една страна ще се обучават, от друга страна – масата пари, които ЕК отпуска за консултантски услуги в момента, могат да намерят практическо приложение, смятат експерти от IT. Защото от една страна учениците ще представляват фермерите през Системата за електронно управление на фонд „Земеделие“ и ще се развиват като бъдещи експерти, а от друга страна – държавата няма да харчи пари за чиновници в областните и общински служби, които в момента чертаят вместо онези земеделци, неумеещи да боравят с модерните технологии.
Предложението лесно може да получи и „нормативна дрешка“, ако се стиковат усилията на три министерства – на образованието; на иновациите и дигиталната трансформация и на земеделието и храните.
Още повече че по форуми експертите в IT-сектора неведнъж са доказвали, че новото поколение българи са изключително способни. Ще дадем пример с вчерашната Годишна конференция с извънредните и пълномощните посланици и постоянните представители на България, организирана от Министерството на външните работи, където министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев посочи, че „България има не само амбициите, но и потенциала да бъде водещ фактор в дебата за технологичното бъдеще“.
Пред дипломатите Василев съобщи, че „лично той си е поставил за задача през 2030 г. България да бъде най-доброто място в Европа за стартиране и развитие на бизнес с висока добавена стойност. Имаме необходимите предпоставки - таланта, достъпа до капитал и правителство, което ще направи необходимата правна рамка“, обясни той. Подчерта, че е важна и активната роля на всички останали министри, за да се идентифицират процесите, които ще доведат до по-бързи административни услуги за гражданите и бизнеса.
Той призова посланиците за активно участие в този диалог. „България има какво да даде. Не само да следва, а може и да води, защото имаме потенциал“, добави Василев. Изтъкна също, че на последния Съвет по телекомуникации в Люксембург Европейската комисия е призовала държавите да правят все повече софтуер с отворен код и министрите са обсъждали как да го направят в техните държави. „Аз взех думата и казах, че в България вече го правим. Министерството още в първия си месец пусна публично системата за контрол и прозрачност на публични разходи Сигма и я отворихме за всички. Не само да видят кода, а и да го надграждат“, обясни той в изказването си на конференцията.
На въпрос на посланиците относно необходимостта от по-тясно партньорството на България с Европейската космическа агенция, Василев отговори, че се водят активни разговори и амбицията е в максимално кратки срокове страната ни да стане асоцииран член към ЕКА. Той добави, че се правят и последователни стъпки за бизнес зона „Доброславци“, която да бъде дом на космически технологии.
„Международната олимпиада по изкуствен интелект е създадена в България. Международната олимпиада по информатика също. Българи са в топ 3 и топ 4 във вечните ранглисти на международните олимпиади по математика, информатика, физика, химия, компютърна лингвистика. Преди 32 години бяхме в топ четири на света по футбол. Днес сме на осемдесет и първо място. Нека не допускаме след 32 години да бъдем на осемдесет и първо място по математика, информатика, компютърна лингвистика. Имаме това наследство, което ни прави горди, но и ни задължава да се развиваме“, каза още министърът.
Ако министър Василев изпълни своите обещания, така че България да стане водещият фактор в технологичната трансформация на световно ниво, няма пречки сегашните внуци на земеделските производители, постигнали много в професиите си за последните 30 години, да се пренасочат и към информационните технологии, не само към агросектора. И понеже новите поколения нямат нищо общо със сега действащите, да се надяваме, че много скоро ще отпадне и разделението между браншовите организации, защото и на вчерашното заседание на земеделската комисия в парламента видяхме как манталитетът взаимно да си пречим, вместо да се обединяваме, продължава да налива бензин в огъня, разграждащ структурата на българското земеделие.
