Цените на земеделската земя и рентите отново ще започнат да се повишават, ако тази година бъде отчетена добра реколта и доходите на земеделските производители се подобрят. Това заяви председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ) Евгений Орашъков пред Bloomberg TV Bulgaria.
По думите му Националният статистически институт е отчел минимален спад от около 3% на цените на земята и 12% на рентите през 2025 г., но трябва да се има предвид, че институцията е променила методологията, по която наблюдава пазара.
Орашъков обясни, че досега НСИ е събирал информация чрез анкети сред земеделските стопанства и дружествата, които инвестират в земеделска земя. За 2025 г. данните вече се базират на информация от Агенцията по вписванията, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и на регистрираните договори за наем и аренда.
Според него новата методология е по-точна, тъй като стъпва върху реално сключени сделки. В същото време тя не дава информация за броя на сделките, изтъргуваните площи и това дали покупко-продажбите са осъществени на първичния или вторичния пазар.
Председателят на БАСЗЗ обясни, че спадът в цените на земеделската земя и рентите през 2025 г. се дължи основно на слабите добиви при пролетните култури през предходната година и на по-ниската рентабилност на земеделското производство.
Миналата година националната реколта от пшеница достигна 7,6 млн. тона. Производството на рапица беше рекордно, а при ечемика също бяха отчетени много добри резултати. За настоящата година очакванията са добивът от пшеница да нарасне с между 3% и 5%, като се прогнозира много силна реколта и при рапицата и ечемика.
По-добри резултати се очакват и при царевицата и слънчогледа благодарение на по-добрата влагозапасеност на почвите, допълни Орашъков.
Сред особеностите в статистическите данни за 2025 г. той открои и поскъпването на земеделската земя в Северозападна България. Цените на нивите в област Монтана вече са трети по височина в страната след тези в Добрич и Силистра.
По думите му досега земята във Видин, Враца и Монтана традиционно е била по-евтина заради по-високите транспортни разходи за износ на продукцията към черноморските пристанища. През последната година обаче водещ фактор са станали качеството на земята и потенциалът ѝ за добив, независимо от нейното местоположение.
Орашъков посочи още, че през 2025 г. на пазара е имало инвеститори, които са купували земеделска земя с очакването, че след присъединяването на България към еврозоната цените ще се повишат. По думите му тези инвеститори вече са се оттеглили.
„В момента на пазара остават основно земеделските производители и инвеститорите, които получават текущ доход от земята“, заключи председателят на БАСЗЗ.
