Преди седмица ви информирахме подробно за Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване на почвите 2020-2030 г., която се изпълнява съвместо от двете министерства на земеделието и на околната среда. Според заложените цели до 2030 година България трябва да финансира многобройни защитни мерки за възстановяване на хумуса в почвите, като бюджетът за двете министерства прогнозно е изчислен на 418,8 млн. евро (или 819 млн. лева).
Данните за ерозията, описани в Националната програма
Попитахме Министерството на земеделието и храните за първите шест години от действието на програмата – от 2020 г. до края на 2025 г., какви мерки са отпуснати за запазване на почвите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и Стратегическия план , но от отговорите разбираме, че към този момент ведомството разполага само с обща статистика за финансирането по всички агроекологични мерки, но не и конкретно за опарзването на почвите от ерозия и др. неблагоприятни събития.
В отговора си те посочиха, че „за периода на прилагане на ПРСР 2014–2020 г. до 31 декември 2025 г. са изплатени общо 1 096 795 403 лв. (или 560,7 млн. евро) за всички дейности, насочени към опазване на околната среда, включително такива с принос към опазването на почвите. Средствата са предоставени за различни дейности и направления, като агроекологични ангажименти на земеделски стопани, обучения и консултации, както и инвестиции.
В рамките на програмата 430 земеделски стопани са преминали обучения по различни теми, свързани с опазването на околната среда, а 3 420 стопани са получили консултации по екологични въпроси. Подкрепени са и инвестиции на стойност над 79 млн. лв. или близо 40,4 млн. евро.“
От този отговор се разбира, че за чиновниците е свръхусилие да изчислят бюджета, отпуснат за опазване на почвите, като съберат данните по отделните мерки. Според тях сигурно не влиза в задълженията им да отговарят на журналистически въпроси, но не са познали – във всички европейски документи, дори и в програмата на сега управляващата партия е записано, че държавните институции ще гарантират прозрачност в работата си. Но без комуникация с медиите тази прозрачност е невъзможна – в противен случай можем да си направим погрешни изводи за работата в държавните институции.
След като МЗХ ни даде общ отговор как по всички мерки досега са усвоени 560,7 млн. евро, ще припомним, че големият бюджет от агроекологичните дейности отива не толкава за опазване на почвите, колкото за поддържане на постоянно затревените площи, за биопроизводство и ред други дейности, които не касаят защитата на почвите от разрушаване. И понеже липсват точните данни, лесно можем да предположим, че за изминалите години от действието на националната програма за опазване на почвите едва ли са изразходвани и 100 млн. евро от онези 560 млн. евро по ПРСР. Добре, че по линия на Стратегическия план от тази година е въведена интервенция, която ще стимулира агротехнологиите, опазващи плодородието на почвите, така че до 2030 г., когато агроведомството трябва да се отчита пред обществеността какво е свършило по тази програма, да успее да докаже, че е изпълнило заложеното и че българските почви не са в онова окаяно състояние, заради което тази програма беше създадена.
