Златистото пожълтяване по лозата (Flavescence dorée) е една от най-опасните болести на лозата. Тя е сравнително нова за България и е категоризирана като карантинна. В Европа през последните години застрашава сериозно насажденията в много лозарски райони. Причинителят (патогенът) е микроскопичен организъм. Известен е като фитоплазма. Паразитира растението и живее в неговите проводящи тъкани, нарушавайки обмяната на веществата. Последиците са жълтеене на листата, ненормално узряване на леторастите, изсъхване на гроздовете и кано цяло изтощаване на културното растение. Болните лози са неустойчиви на резки отклонения в метеорологичните условия и могат да загинат преждевременно. Болестта има голямо стопанско значение, защото при масово разпространяване в насажденията може сериозно да намали количеството и да влоши качество на гроздето.
Един от най-характерните симптоми е ранното оцветяване на листата още през лятото. В зависимост от сорта (белите) те жълтеята, а при червените почервеняват до рубинено. Тъканта на петурата се втвърдява и е по-крехка. В някои случаи добива лек метален отблясък. По-късно листата се завиват надолу. Жилките на петурата покафеняват и некротират.
През вегетацията леторастите не могат да вдървесинеят, остават зеленикави, меки и увисват на растението. Междувъзлията им са по-къси и по тази причина листата се наслагват като керемиди на покрив. През зимата такива леторасти загиват.
Част от ресите загиват по времето на цъфтежа. При наличието на гроздове техните зърна увяхват и постепенно изсъхват. На лозата остават гроздове със сбръчкани зърна. От такива лози загубага е нищожна или пълна.
С подобни признаци е и друга фитоплазмоза с френското название Bois noir. Във всички случаи точната диагноза е възможна след лабораторно изследване по метода полимеразна верижна реакция (ПВР/РСR).
Какви са мерките срещу разпространяването на фитоплазмозите ?
При доказано златисто пожълтяване са наложителни строги карантинни мерки, включващи унищожаване на заразените лози и задължителна борба с основния преносител Scaphoideus titanus (американската лозова цикада). Срущу Bois noir мерките са и към унищожаването плевелната растителност, където се запазва патогенът.
Насекомите стават заразоносители, когато нимфите (стадий от развитието) смучат сок от проводящите съдове на заразените растения. После патогенът навлиза в храносмилателната система. След около месец той достига слюнчените жлези и насекомото вече може да заразява чрез слюнката в процеса на хранене. Специалистите са установили, че заразяват нимфите от четвърти и пети стадий. Най-опасни са възрастните летящи индивиди. Определянето на времето за инсектицидни пръскания е от съществено значение в контрола на златистото пожълтяване. Тяхната цел е унищожаването на нимфите преди още те да са станали заразни.
Съществува национална програма, предвиждаща пръскане през вегетационния сезон. Броят на пръсканията е 2 – 3. Първото е в началото на юни при установено масово излюпване на ларвите на цикадата. След около две седмици следва второ третиране. То е насочено срещу ларвите, излюпили се по-късно. След около месец идва ред на треттата инсектицидна обработка. То трябва да унищожи най-вече възрастните летящи насекоми, идващи в лозята от дива растителност или от други лозя, където не са полагани грижи и има възможност за заразни огнища. Календарно третиранията се вместват в първите два месеца на лятото.
В съвременната растителна защита наред с традиционните уловки, използвани за наблюдаване на летежа на възрастните, има автоматизирани цифрови капани (Trapview Vertical SC). Те позволяват ежедневно проследяване на летежа и съответно на миграционните вълни (Следва продължение).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
