Ако си мислите, че черешите и кайсиите, предлагани с етикет „българска стока“ по щандове и сергии, наистина са отглеждани на нашата територия, жестоко се лъжете. Защото втори месец родните овощари биват жестоко рекетирани от прекупвачите с изключително ниски изкупни цени, на които те естествено не са съгласни да продават. И ако някои от тях все пак се решат да го сторят, с изненада установяват, че черешата, която те са продали на търговеца за 1,50-2 евро, в големите градове е двойно, тройно, дори четворно по-скъпа.
Изненадани сме и ние, потребителите, защото от април досега виждаме как в големите градове като гъби никнат сергийки за плодове и зеленчуци, където обаче вместо българска череша или кайсия масово се продават гръцки, албански и всякакви други плодове с фалшиви етикети. В търговските вериги пък е пълно с увехнали плодове, съхранявани дълго време в хладилните бази, чиито витамини отдавна са отишли в небитието, тоест на клиента се предлагат крайно нездравословни храни на цени, които всеки от нас подминава.
Преди 3 месеца предупреждение за високата себестойност на фермерите
След като дори през юли българската кайсия масово липсва от родния пазар, Синор.бг потърси за коментар председателя на Добруджанския овощарски съюз и зам. председател на Българската аграрна камара Димитричка Търпанова, която бързо разсея мъглата, стелеща се по веригата от полето до крайния потребител.
„След като ранната кайсия отмина, всички ние сме силно притеснени как ще реализираме реколтата и на късните сортове, защото добивите тази година са добри, но изкупните цени са критично ниски“, пояснява овощарката. Килограмът се изкупува между 55 евроцента и максимум 1 евро за качествените плодове, а по пазарите виждаме как се предлагат за 2,50 евро, някъде – дори повече. Надценките при кайсията достигат 150%, което не кореспондира с очакванията на земеделците, че техният труд ще бъде оценен по достойнство, коментира още председателят на съюза.
„Напълно сме наясно, че заради еврото покупателната способност на потребителите остава ниска, но на първата среща, която проведохме с министъра на земеделието, ние много добре обяснихме как за една година производствените ни разходи се вдигнаха рязко и достигнаха 300-350 евро на декар, значително над себестойността, когато имахме нормална реколта“, посочи Димитричка Тъпранова. И допълва, че заради дъждовете тази пролет са правени извънредни пръскания срещу болести и неприятели, значителни разходи са имали и заради горивата. Наложило се и допълнително косене на бързо израсналата трева в междуредията.
Но най-големият проблем е свързан с разходите за цената на труда, тъй като за бране на черешите на ден в Добруджа се налагало да плащат между 40 и 60 евро. Овощари от Южна България се оплакаха от още по-високи разходи за наемния труд, тъй като на ден те са давали и по 100 евро на берач.
Обобщавайки цялата картина, Търпанова обясни, че диспропорциите с ниските изкупни цени ще ощетят най-силно малките земеделски производители, тъй като техните обеми не са големи и не могат да предават продукцията си на преработвателните предприятия. Към този момент изкупните цени на килограм кайсия, предлагана от консервните заводи, е 50-55 евро.
Предупреждетие и от Живка Гроздева
Последните години овощарите от Северна България успяваха да се спасят от мародерството на вътрешните прекупвачи, реализирайки продукцията си в Румъния, където цените бяха значително по-добри. От миналата година обаче Гърция е изградила голям логистичен център в северната ни съседка, в резултат на което тировете с кайсии от юг са залели с продукция тамошния пазар. Затова днес офертите на румънските търговци към българските овощари са значително по-ниски – кайсията вече се изкупува по 60-70 евроцента за килограм. Приемането на еврото също е причина за отлива на румънците от родния пазар, посочи Търпанова.
Неведнъж сме се питали защо управляващите в Гърция и Румъния имат защитни механизми в подкрепа на земеделските си производители, докато у нас „чадърите“ са единствено върху схемаджийството и неспиращия нелегален внос на конкурентна стока от балканските ни съседи. Помним как още през 2021 и 2022 г. сега избраните политици се готвеха да направят логистрични центрове за изкупуване на продукцията от малките овощари, като по този начин осигурят големи обеми, които да се предлагат на бълагрските търговски вериги. И досега обаче тези обещания останаха на хартия, а дребният бизнес бавно фалира. Самите фермери се питат дали държавата ще успее да подпомогне ликвидността на стопанствата в този критичен момент, както го правят в останалите държави.
И понеже надеждата умира последна, ние за пореден път ще попитаме новите управници в земеделското министерство дали за последните два месеца, през които иначе се наслушахме на какви ли не обещания, че ще бъде сложен край на ценовите диспропорции по търговската верига, ще въведат контрамерки срещу сега действащото първично изкупуване на земеделска продукция? Защото е време да спрат издевателствата от страна на прекупвачите над фермери и потребители. И защото всички ние помним как само преди 15 години от май до септември месец магазините за плодове и зеленчуци бяха пълни с прясна българска стока, а днес децата ни не могат да се наситят на нито един вкусен плод, което вече е престъпление.
