Секторът на плодовете и зеленчуците очаква служебният кабинет, а и този след него, да осъществят силен контрол върху дъмпинговия внос на зеленчуци и плодове от съседните държави, които се фактурират на цени под себестойност, в резултат на което българските фермери продават на безценица и оранжерийните краставици и домати, и ранните плодове. Това съобщи в интервю за Синор.бг зам. председателят на Добруджанския овощарски съюз и зам. председател на Българската аграрна камара Димитричка Търпанова.
Преди седмица, когато браншовите организации, членуващи в Българската аграрна камара БАК, отбелязаха три години от своето обединение, ръководството на карамара организира смислен диалог с кандидат депутати, с ръководството на Министерството на земеделието и храните и фонд „Земеделие“, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
Димитричка Търпанова отправи призив към представителите на КЗК, отговарящи за защита на конкуренцията, с искането да се вземат незабавни мерки срещу вноса на краставици от Турция и Гърция, който се обмитява на много ниски цени, в резултат на което в хазната не влизат приходи от данъците, а на стоковите борси и пазарите тези продукти подбиват цените на родните производители, тъй като биват фактурирани на цена под себестойността. Крайната цена за потребител става близо 5 лв., докато оранжерийните ни производители не могат да продадат своята продукция. „Причината е, че когато един търговец може да купи дадена стока, без да плати данъци върху нея, остава излишен въпросът защо ще изкупува българските краставици, след като тържищата му предлагат евтина стока, защото фиктивните продажби са редовна практика там", заключава Търпанова.
След като земеделците се убедиха, че и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) може да извършва реален контрол на животновъдите, е време заедно с представителите на Националната агенция по приходите (НАП) да започне с проверките по пазари и тържища, за да не се подбиват вътрешните цени с този нерегламентиран внос. „Като сектор нас ни притеснява и цялостната политика на Европейския съюз по отношение на вноса от трети страни“, посочи още Търпанова. И допълни, че в момент, когато поскъпват горивата и цените на торовете, земеделците имат притеснения и от увеличените разходи за наетата работна ръка, чиито заплати също растат. „Ние не можем да си позволим да плащаме на нашите работници това, което получават в Испания, Германия, дори Гърция, която през последните години изтегли голяма част от нашата работна ръка“, поясни зам. председателят на добруджанските овощари.
„Да видяхме, че служебното правителство предприе компенсаторни мерки, но те са изключително скромни в сравнение с предприетите от съседните държави като Гърция и Румъния например. Очакваме по-адекватни мерки, защото ние работим на един европейски пазар, но при тези разлики в подпомаганията как ще останем конкурентни“, риторично попита Търпанова. Тя припомни, че „това, което до момента се даде, не е достатъчно за подкрепа на овощарите и зеленчукопроизводителите, защото ние обработваме малки по размер площи. И тези 9 евроцента на литър от стойността на акциза на горивата няма да ни даде сигурността, която ни е необходима. Всички сме изключително притеснени и от ръста на цените на торовете, като голямата въпросителна е дали изобщо ще успеем да осигурим нужните ни торове за тазгодишната кампания. Ние имаме много пръскания и оттам потреблението на дизел скача доста. По досегашни разчети само в овощарството разходите ни ще се повишат с около 15% спрямо миналата година“, посочи представителката на добруджанските овощари.
Търпанова благодари за решението субсидиите по екологичните схеми за Кампанията по директни плащания 2025 да бъдат изплатени по-рано от обичайното. „Всеки лев, даден навреме, е с по-голяма ефективност, защото сме в пролетна кампания и имаме нужда от оперативни средства именно сега. Искрено се надявам това обещание да бъде изпълнено“, посочи Търпанова.
Питаме фермерката как браншът преодоля тежките климатични проблеми от 2025 година, когато заради пролетните измръзвания огромна част от овощарите останаха без реколта, на което тя отговаря, че компенсациите са спасили преобладаващата част от стопанствата. „Това, което държавата успя да плати на всички нас за пропадналите площи, ни помогна да оцелеем като сектор – особено за малкия бизнес. Разбира се, за големите производители, които направиха допълнителни разходи за поддържане на дръвчетата през лятото, компенсациите не стигнаха. Защото въпреки че нямахме беритби, правехме допълнителни разходи, за да запазим дръвчетата и от сушата, като извършвахме поливки и резитби. Без тези грижи овошките няма как да родят тази година – стресът е такъв, че се отразява и в следващите години. Затова казвам, че субсидиите не покриха тези наши разходи, но като цяло компенсаторното плащане запази все още хората в бранша“, обясни зам. председателят на БАК.
Търпанова изрази оптимизъм и по отношение на тазгодишната реколта, тъй като валежите през зимата и пролетта за живителни за насаждения, затова се надяват на по-добра реколта, „стига, разбира се сланите да ни пожалят. Опасност има за кайсията, защото останалите дръвчета са в по-късен период на развитие, но при нея имаме масов цъфтеж, дори млади плодчета, които при минусови температури могат да замръзнат. Но това са рисковете на професията. Към този момент сме оптимисти и се надяваме тази година да е по-благоприятна към нас“, заключи зам. председателят на Добруджанския овощарски съюз.
