Устрелът е напаст при планинската паша на говедата

18-07-2006 г. През лятото, когато стада говеда тръгнат на паша по планинските ливади, често пастирите се оплакват, че израснали телета и бичета неочаквано заболяват и измират. Тези животни започват да куцат, спират да пасат, очите им хлътват, а по гърба им, по бутовете, гърлото или шията се появяват ограничени болезнени отоци, които при натиск крепитират. След ден-два тези животни умират с мучене. Това е болестта устрел, или, както народът я нарича, прилепчив оток. В литературата е позната като емфизематозна гангрена, а немците я нарчат раушбрант, понеже отоците при натискане шумят. Устрелът е акутна, ензоотична, неконтагиозна болест, смъртоносна за говедата. Тя се причинява от анаеробния бацил В. Chauveau (Б. на Шово), който се култивира трудно. Болестта се среща в планински местности, които изобилстват с влажни и мочурливи места, в които бацилът намира благоприятна почва за развитие. Среща се в Алпите и в много планински райони у нас. През топли и влажни лета бацилът се намира в тинята на мочурищата и най-често се поема от говедата чрез водата. Той навлиза в организма чрез микротравми в устата или чрез алвеолите на изпадналите млечни зъби. Затова устрелът засяга най-често телета и бичета на около 1-2-годишна възраст. В кръвта бацилът не се размножава, а отсяда в натъртени и ударени места под кожата и в мускулите, в които кръвоснабдяването е смутено. Там той бързо се размножава и продуцира газове и токсини, които са силно токсични и предизвикват неминуема смърт. Развоят на болестта е кратък и най-характерният признак са крепетиращите отоци. Космите над тях са настръхнали. Ако клиниката е по-продължителна, отоците стават студени и безчувствени. Преди смъртта температурата спада до субнормална. При аутопсия от отоците изтича червеникав ексудат с миризма на граниво. Вътрешните органи са като сварени, прошарени с кръвоизливи. Често и в тях се намират крепитиращи отоци. Ако отоците са във фаринкса или устата, животното се задушава и езикът му изпада навън. Диагнозата на устрела се поставя главно въз основа на клиничните признаци, защото изолацията на бацила е трудна при анаеробни условия. Може да се прибегне и до заразяване на лабораторни животни с материал от изменените тъкани. Профилактиката на устрела съдържа общи и специфични мерки. Следва да се избягват скалисти и мочурливи местности, както и натъртвания, причинени от удари с тояги и камъни, взаимни сбивания и пр. Имунопрофилактиката обаче е ефективна. Използват се ваксини, съдържащи анатоксин и аджуванти. Такава ваксина се произвеждаше и в Института по имунология в София, но сега за съжаление той е закрит. Несъмнено планинското пасищно угояване на говедата е перспективно направлене, но то трябва да се съчетае със задължителна ваксинация срещу устрел. От в. Фермер