Кризата в зърнопроизводството – ниските изкупни цени, поскъпналите консумативи и ограничените възможности за напояване – предизвиква все повече призиви секторът да се насочи към алтернативни инвестиции в трайни насаждения, зеленчуци и животновъдство.
Повечето стопанства, заети с отглеждането на традиционните култури – пшеница, рапица, ечемик, царевица и слънчоглед – са строго профилирани в тази дейност. Отклоненията са по-скоро изключение, но все пак съцествуват земеделци, които съчетават зърнопроизводството с животновъдство или оранжерийно производство.
Георги Телкиев от Пловдив е един от малцината зърнопроизводители, които още преди 10 години са диверсифицирали риска, залагайки на полски домати за преработвателни предприятия. Потърсихме го, за да разберем как се справя. Доволен ли е? Продължава ли да отглежда зеленчуци? И би ли окуражил колегите си да направят крачка встрани от зърнопроизводството?
Впрочем преди две години именно на неговото поле в землището на с. Златитрап до Пловдив бе стартирана националната жътвена кампания на житни култури.
„И тази година засаждам домати, дори още не съм приключил. Разсадът пристига на партиди от Италия и в момента разсадо-посадъчната машина още работи. Заделил съм 400 декара за тях“, обясни Георги. След приключване на засаждането ще инсталира капковото напояване.
През август доматите ще бъдат готови за прибиране, а тогава в полето ще влезе и комбайнът.
От миналата година Георги е навлязъл по-решително в зеленчукопроизводството, като през есента е засадил и зеле. Освен това отглежда различни видове салати, включително Айсберг. Казва, че няма проблем с реализацията.
И не – не продава на търговските вериги. Продукцията му отива в предприятие, което миксира различни листни зеленчуци и ги предлага на пазара в пакетирана форма.
„Зеленчуците носят по-добри приходи“, категоричен е Георги Телкиев. „Но това е нормално, защото и работата, и разходите са по-големи. Все по-трудно намирам работници, но, слава Богу, все още ги има. При мен работят шестима души – в момента се занимават с разсаждането на доматите.“
Той няма сключени договори за изкупуване на доматите за консервиране, но има предварителни договорки и се надява те да бъдат изпълнени. „Лошото е, че заводът в Пазарджик спря работа и това ограничи пазара.“
Преработвателните предприятия не могат да си осигурят изцяло суровината от България и затова внасят продукция от Китай, Иран и Израел, където се добиват по две реколти годишно. Освен това тази продукция влиза у нас на по-ниски цени, което създава сериозен проблем за българските производители.
„Добре е колегите зърнопроизводители да се ориентират и към други производства, но бих казал, че донякъде закъсняха. Ако никога не са отглеждали зеленчуци, плодове или животни, ще им бъде трудно да започнат отначало. Във всяко производство има тънкости, които трябва да се усвоят. Ще трябва да намерят пазар и работници, да инвестират в капково напояване и техника“, казва Георги.
В момента той е изключително зает, но и ентусиазиран. Според него зависи от годината дали зърното или зеленчуците ще му донесат по-добри приходи. Сигурен е обаче в едно – когато трудът е вложен в повече култури, рискът да попаднеш в безизходица е значително по-малък.
