Четвърта година земеделските производители, особено в Южна България, търпят огромни загуби от сушата и високите температури през лятото, защото почти не вадят нормална реколта от пролетните култури. Добрата новина е, че през тази година собствениците на земеделска земя се съобразиха със ситуацията и намалиха размера на рентите, поискан от земеделците. Като това се случи в повечето области като Ямболско, Пловдивско, Пазарджишко и др.
Изключения от общоприетите норми обаче винаги се намират, но когато блокират работещите бизнеси, тогава ситуацията се влошава. За пример ще дадем случая със зърнопроизводителя от пловдивското село Златитрап Георги Телкиев, който е второ поколение земеделец и обработва около 9 хиляди декара със зърнени култури и домати за консервната промишленост. Въпреки че всички притежатели на земя в региона тази година са дали съгласието си рентата да бъде намалена от 50 на 40 лева на декар, в техните полета се появил собственик, който твърдо настоявал да му се изплатят по 80 лева. Въпреки продължителните преговори и алтернативни предложения от страна на Телкиев да му върне земята в същия размер, но на друго място, защото иска да запази цялостта на блоковете си, и до този момент страните не са се споразумели. „Съгласни сме да му върнем общата площ, която той да си отдава под наем, ако иска не на 80 лв., а на 100 лв. Само че парцелите му са малки и са разпръснати и за нас ще бъде пагубно, ако трябва да разпокъсаме досега обработваните от нас терени при прекратяването на договора“, поясни Телкиев. Очевидно, че двете страни ще стигнат до съд, посочва фермерът. Но според него е време в областта на поземлените отношения да се въведат адекватни нормативи, така че да се сложи край на едногодишните договори, защото те са огромна пречка за развитие на земеделието. Самият Георги посочва, че и той притежава собствена земя, която би могъл да дава под наем като рентиер, вместо да я обработва. Но нали целта е българската земя да не пустее, а да дава храна за населението. Точно затова е важно на управленско ниво да се въведат защити в полза на бизнеса в агросектора.
С до 50% намалиха рентите на други места в Пловдивско
За проблеми като този на Георги отдавна сигнализират ръководствата на всички браншови организации в страната, с искане едногодишните договори за ползването на обработваемата земя да отпаднат. Неслучайно на годишния агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) нейният председател Илия Проданов постави остро искането за въвеждане на многогодишни договори – поне десетгодишни. Защото само така бизнесът би имал сигурност да инвестира и в напояване, и в щадящи технологии и обработки на почвите. А и администрацията би била облекчена, защото ще отпаднат дейностите, свързани с регистрацията на едногодишните наемви договори.
Тази година членовете на Пловдивския съюз на зърнопроизводителите, където членува и Телкиев, са взели решение следващата година фермерите да сключват 7-годишни договори с притежателите на земя. Според Георги това е стъпка в правилната посока, защото всеки от колегите му би могъл да инвестира, предпазвайки посевите от климатичните промени в Тракийската низина. Катаклизмите зачестяват и изненадват фермерите крайно неприятно дори тази есен, когато заради сушата мнозина от тях засяха есенниците вместо през октомври – в края на ноември.
Жътвата официално беше открита това лято на полето на Телкиеви
„За първи път тази есен, откакто баща ми и аз се занимаваме със земеделие, приключихме сеитбата на пшеница на 25 ноември. За полетата с рапица ми е трудно да прогнозирам, защото тя дори не поникна“, с тревога обяснява Телкиев. "И ако тези дни не падне дъжд (интервюто е взето по време на агросеминара на НАЗ, проведен от 28 до 30 ноември, когато все още нямаше валежи), тогава ще се наложи да презасявам с ечемик или пшеница“, посочва Георги. Или, казано накратко – по Коледа ще се наложи да сее.
И понеже някои доста се потрудиха да принизят зърнопроизводството, поставяйки го под общ знаменател с меркантилни издънки, за които дори не трябва се споменава, е редно всеки от нас да е наясно, че освен с природата и нейните унищожителни промени българските земеделци водят дълга и изнурителна борба с администратори. Защото политици и управници отдавна трябваше да изработят онези закони за земята, арендата, браншовите организции и водите и др., без които родните земеделци не биха издържали на конкуренцията от Румъния, Гърция, Турция. Да не говорим за Украйна, чието присъединяване в ЕС настъпва!
Екатерина Стоилова
