Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) отново поставя на дневен ред един от най-сериозните фитосанитарни проблеми в българското земеделие – масовото разпространение на сивия царевичен хоботник (Tanymecus dilaticollis) и липсата на ефективни средства за контрол върху вредителя.
През последните години неприятелят обхваща все по-широк периметър от територията на страната и нанася сериозни щети върху посевите с царевица и слънчоглед. През 2025 г. са проведени редица обследвания и анкети сред земеделски стопани, а данните показват тревожна картина – над 60% от обследваните площи са с нападение над прага на икономическа вредност, а в отделни региони пропадналите площи достигат до 35%.
Най-засегнати са области в Северна България, където почвено-климатичните условия благоприятстват развитието на вредителя. Проблемът се задълбочава и от климатичните промени, които подпомагат увеличаването на популацията му.
През миналата година НАЗ инициира създаването на междуведомствена работна група към Министерството на земеделието и храните, в която бяха включени представители на компетентните дирекции на МЗХ, Българската агенция по безопасност на храните, Центъра за оценка на риска по хранителната верига, Селскостопанската академия и браншови организации. В рамките на тази Работна група беше отчетено, че липсва устойчива и доказано ефективна алтернатива за контрол на вредителя при условията на действащата европейска регулаторна рамка.
В края на 2025 г. се одобри препарат от групата на диамидите за третиране на семена при царевица. Към момента обаче продуктът не е наличен на пазара, а публични данни за неговата ефективност срещу сивия царевичен хоботник не са представени. НАЗ официално поиска информация относно резултатите от проведените изпитвания, но до момента не е получен отговор.
С оглед на продължаващите загуби и липсата на работещ механизъм за защита, призоваваме за незабавно организиране на полеви опити за изпитване ефективността на активното вещество циантранилипрол (cyantraniliprole) срещу сивия царевичен хоботник.
Предлагаме опитите да бъдат проведени от Института по царевицата в Кнежа, както и върху обособени площи в Северна България, тъй като това е един от най-силно засегнатите региони в страната. НАЗ заявява готовност за съдействие чрез регионалните си структури за осигуряване на подходящи опитни полета.
