Класът на насекомите (Insecta) е най-многоброен и с най-разнообразни представители сред членестоногите (Arthropoda). Учените са описали над половин милион вида, но това е малка част от всички, тъй като се предполага, че съществуват още милиони неизвестни. Затова познаването на насекомите – тяхната морфология и жизнено развитие – прави възможно организирането на растителна защита, която не нарушава равновесието в природата.
Насекомите са част от хранителната верига. Някои от тях са хищници, други са растителноядни, а при трети има различия в храненето според пола и фазата на развитие. За хората растителноядните имат значение като вредители по културните растения и реколтата. Хищниците могат да бъдат полезни като регулатори на популационната плътност на растителноядните вредители.
Синор БГ ще представи някои основни познания за насекомите, като на първо място ще разгледа съществени различия в морфологията (формата, външния вид) на отделните систематични единици. Най-общо тялото на насекомото се състои от глава, гърди и коремче. Крилата – с някои изключения – са два чифта. На главата има израстъци, известни като антени.
Твърдокрилите (Coleoptera) се отличават с твърди предни крила. Твърдостта на предния чифт се дължи на съдържанието на веществото хитин. Втората двойка крила е ципеста, а понякога липсва. Към твърдокрилите спадат бръмбарите.
Полутвърдокрилите (Heteroptera, Hemiptera) имат първи чифт крила с хитинизирана предна половина, а останалата част е ципеста. Втората двойка крила е ципеста. По това могат да бъдат разпознати дървениците.
Ципокрилите (Hymenoptera) обхващат осите, пчелите и други насекоми, чиито крила са изцяло ципести.
Правокрилите (Orthoptera) имат тесни и дълги предни крила, наподобяващи пергамент. Втората двойка е ципеста, по-голяма от първата и се огъва под нея ветрилообразно. Така е при скакалците, поповото прасе и др.
Двукрилите (Diptera) включват мухите и комарите. Крилата им са ципести и са захванати в областта на средногръда.
Тялото на насекомите се променя в по-голяма или по-малка степен в хода на индивидуалното развитие. При някои има пълно превръщане (метаморфоза) – ларвите се различават напълно от възрастните. Развитието преминава през фазите яйце, ларва, какавида и възрастно (имаго).
При други насекоми ларвите наподобяват възрастните, но са по-дребни. С времето те нарастват и получават зачатъци на крила. Този стадий е известен като нимфен. След нимфата настъпва възрастното състояние (имаго).
При насекомите с пълно превръщане са установени различни по форма ларви – червеобразни и гъсеницообразни. Червеобразното тяло може да има глава и три двойки гръдни крака, както е при много представители на бръмбарите. Ларвите на хоботните бръмбари (Curculionidae) имат глава, но нямат крака. Тялото им е дъговидно извито. Ларвите на мухите са дребни и белезникави, без ясно обособена глава и без крака.
Гъсеницообразни са ларвите на пеперудите (Lepidoptera). Същинските гъсеници имат глава и три двойки гръдни крака, а коремните са до пет чифта. Лъжегъсениците също имат глава и три чифта гръдни крака, но броят на коремните е повече от пет чифта, както е при някои ципокрили.
Специално внимание при разпознаването на възрастните трябва да се насочи към вида на антените, които могат да наподобяват броеници, гребенчета, пилички, бухалчици и др. Те са с различна дължина и посока.
Устният апарат също е различен в зависимост от вида на храната и начина на приемането ѝ. Описани са основни типове: гризещ, пробиващо-смучещ и смучещ. Гризещият служи за приемане на твърда храна, както е при бръмбарите и ларвите на много видове.
Пробиващо-смучещ е устният апарат на насекомите, които се хранят с растителни сокове (растителни дървеници, цикади и др.). Пчелите и осите имат гризещо-лижещ апарат, с който приемат както твърда, така и течна храна. Пеперудите, хранещи се с нектар, са развили изцяло смучещ устен апарат.
