„Влизаме в епоха на контролирани дефицити, а селското ни стопанство продължава да губи неусвоени евросредства, да страда от липсата на държавен контрол и да се тресе от корупционни скандали“. С тази констатация, бившият председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Красимир Аврамов се обърна към представители на Министерството на земеделието и храните и към трима кандидати за народни представители, участващи във форума, организиран по случай третата годишнина от създаването на Българската аграрна камара (БАК). Като зададе въпросите с какъв потенциал българските земеделци ще влязат в преговорите за Общата селскостопанска политика след 2028 година и с кое европейско лоби ще защитава и нашите интереси.
„Дали България ще устои на лобитата на Германия и Италия, които могат със сила да наложат в преговорите за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) мерки, в интерес само на тяхната индустрия, или ние ще предприемем стратегия за сътрудничество с държавите от Вишеградската четворка, Румъния, Хърватска и др.държави от Източна Европа“, попита от името на колегите си Аврамов. Голяма част от колегите му също поискаха обяснение докога реалните земеделски производители ще бъдат ощетявани от липсата на контрол върху схемите за източване на средства, ефектът от които се вижда в почти всака област от страната.
Още за исканията на агробизнеса за бъдещата ОСП
За първи път на подобен форум се получи пълно единодушие между земеделските стопани и държавната администрация по темата за Общата селскостопанска политика за периода 2028-2034 г. и радикалната реформа на ЕК да бъде премахнато самостоятелното финансиране на европейското селско стопанство чрез създаването на Единен фонд.
От името на колегите си земеделският министър Иван Христанов и шефовете на дирекциите „Директни плащания“ и „Развитие на селските райони“ Аделина Стоянова и Елена Иванова поясниха, че в преговорите с Европейската комисия страната ни ще изисква мерки, които да намалят риска от 20-процентното орязване на субсидиите за българското земеделие през следващия програмен период, защото със сегашните регламенти реално не отчетени националните особености на държавите-членки. По думите на Аделина Стоянова, „от началото на преговорите по новата Обща селскостопанска политика продължаваме да се питаме дали тя наистина е Обща“. Към този момент България е участвала само в три преговорни процеса, където Еврокомисията е дала препоръки към нас за губещите отрасли, които приоритетно трябва да се подпомагат, тепърва ще се проведат още три работни групи, където ще има нови договорки. До средата на годината би трябвало тези срещи да приключат, но има съмнения, че това ще стане до юни. Това личи от досегашнит темпове на преговори в Съвета на ЕС.
Към този момент България оспорва решението на ЕК да не субсидира екологичните схеми, като прехвърли това финансиране изцяло върху отделните държави членки. „Този бюджет към момента е най-големият, а ЕС поставя минимално изискване към държавите членки да отпускат над 30 процента държавни помощи, без да поставя таван на това подпомагане и без да се отчитат географските особености на всяка страна. Тук е първият ни сблъсък с ЕК по законодателството, защото старите държави членки биха могли да заделят повече от 30 на сто, докато нашите възможности не са големи“, обясни Стоянова. Затова заедно с останалите държави от Източна Европа ние настояваме да се постигне пълно сближаване на доходите със старите държави членки ( така наречената конвергенция). В официалната ни позиция ние сме за запазване на досегашните два стълба за подпомагане и за запазване на преходната национална помощ.
Общият бюджет на България за следващия период е с 20 на сто под средствата, които агросекторът е получавал досега. Ще разполагаме с 6,2 милиарда евро, като за осемте години ресурсът по директните плащания силно намалява – до 834 331 320 евро. Плащанията на хектар според еврорегламента могат да се движат между 130 и 240 евро и тук идва голямата трудност как администрацията да се доближи поне малко до сегашните ставки, получавани на площ от родните земеделци. „Ясно е, че с разполагаемия за България бюджет ние не можем да отпуснем тавана от 240 евро. В министерството сме разигравали многобройни математически варианти, използвахме дори Изкуствения интелект (ИИ), но до този момент не постигаме очакваните резултати“, обясни Аделина Стоянова.
България е против искането на ЕК в изчислението на тавана на плащанията на хектар да се премахнат разходите за заплати и социални осигуровки. Оспорваме и ниския минимален праг от 20 хиляди евро при директните плащания. ЕК настоява пенсионерите, които са заети със земеделие, да не получават директни плащания на хектар. България се протипопоставя и не само на това решение, но и на невъзможността да се отпускат помощи за инвестиции в преработвателния сектор, обясни Елена Иванова. Големият проблем за липса на усвояемост на някои от мерките в досегашните програмни периоди се дължи в липсата на дългосрочност, а ние бихме казали и приемственост на политиките.
На този фон бившият експерт по ОСП и настоящ кандидат дупутат Пламен Абровски припомни, че преди всяка реформа Европейската комисия има програма за развитие на земеделието за 10 години напред, като досега винаги е съществувала разлика в подкрепата на фермерите от старите държави-членки и новоприсъединилите се. България трябва да има национална цел, която да следва.
От името на колегите си председателят на БАК Илия Проданов обясни, че е време секторът да се обедини с обща позиция в своя защита. Трябва да изискаме на национално ниво средствата по така наречените Национални и регионални планове, които за цялата българска икономика и за социалните дейности са в размер на 2,2 млрд. евро, да се разпределят по начин, така че да бъде заделен постоянен годишен бюджет за селското стопанство и той да бъде гарантиран.
Очевидно срещите на браншовите организации с новоизбрания редовен кабинет след изборите на 19 април трябва да продължат в духа на изложеното от членовете на БАК. И най-важното – следващите законодатели да защитят адекватно родните земеделци, защото световните кризи и непредвидимите бедствия, произтичащи от промените в климата задълбочават още повече проблемите, натрупани след 2021 година.
