В три поредни текста за читателите на синор.бг представихме основните акценти от резюмето за актуалните промени в Общата селскостопанска политика ОСП след 2028 г., изнесено от директора в Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия (ЕК) Марио Милушев пред земеделските производители и преработватели на храни. От въпросите на бранша, зададени в края на презентацията, се разбра, че и земеделци, и администрация имат обща и неясна представа как точно ще се прилагат политиките на ЕС през следващия програмен период до 2034 г. и дали огромната бездна между фермерите от старите държави членки и колегите им от новоприетите след 2000-та година страни няма отново да попречи за нормалното развитие на земеделието в България.
Още от презентацията на Милушев
В този текст ще представим намеренията на ЕК да въведе прогресивното намаляване и ограниченията в предоставянето на плащанията на хектар, целящи евросубсидиите да не отиват при крупните арендатори, защото те могат да развиват бизнеса си със собствени средства, а основната част от европейските фондове да се насочат към малкия и среден бизнес, както и към семейните ферми. Проблемът на този регламент обаче не предвижда някои сериозни пречки за държавите в ЕС, чиито основни плащания не са на стопанство, а на площ и чиито фермери заради войната в Украйна и спада на световните цени на зърното вече втора година фалират. И то фалират стопанства с дългогодишна история, които Еврокомисията смята да подпомага едва след 2028 година, когато ще изведе като приоритет на подпомагането запазването на семейните ферми.
Именно затова от името на колегите си председателят на аграрната камара БАК и на асоциацията на зърнопроизводителите НАЗ Илия Проданов поиска от експерта Милушев да разбере защо при така нареченото „регресивно плащане“ на хектар не се включват разходите на фермерите за заплати, тъй като страната ни е първата, която още от 2016 година прилага таваните на плащане по линия от първия стълб. Същата позиция изрази и заместник министърът на земеделието и храните Янислав Янчев.
И понеже едва с презентацията на Марио Милушев земеделската общност разбра как точно ще бъде извършвано прогресивното орязване на директните плащания, ще представим част от резюмето на експерта от ЕК.
Задължителното прогресивно намаляване на субсидиите ще става за стопанства, които очакват да получават над 20 хил. евро, или над 40 хил. лева. Колкото до тавана за едно стопанство, над който субсидии няма да има, то намаленията ще се прилагат за над 100 хил. евро, или 200 хил. евро субсидия на стопанство.
Първото намаление е между 20 хил. и 50 хил. евро, при което частта над 20 хил. евро ще се намали с 25%. Вместо 30 хил. евро например вие ще получите 27 500, защото 25% от 10 хил. евро е 2 500 евро.
Второто намаление е между 50 хил. и 75 хил. евро, когато частта над 50 хиляди ще бъде разделена на 50%. Пример - вместо 60 хил. евро вие ще получите 47 500 евро.
Третото намаление е над 75 хил. евро, когато частта над този таван бъде намалена със 75%. Примерно вместо 100 хил. евро вие ще получите 61 250 евро.
При всички плащания над 100 хиляди евро стопаните получават следните орязвания – примерно очаквани 280 хил. евро, реално ще получите 106 250 евро. Прогресивното намаление се изчислява по следната система 20 000; плюс 30 000 евро, 0,75; плюс 25 000 евро 0,5 плюс 205 000 евро 0,25), или общо 106 250 евро.
Другата лоша новина е, че в новата ОСП досегашното допълнително преразпределително плащане, което се даваше за стопанства с до 6 хил. дка земя, Еврокомисията повече няма да фиансира, само че държавите членки могат сами да решат да го продължат, само че със средства от националните бюджети, посочи Милушев.
Като положителна новост експертът посочи, че обвързаното с производството подпомагане ще бъде увеличено с възможност за предоставяне на допълнителни средства за конкретни стопанства (например за отглеждане на протеинови култури, за смесени стопанства – животновъдство и растениевъдство и др.
Другата новина е, че ЕК ще подпомага на 100%, без национални доплащания четири от ключовите интервенции по директните плащания и това ще става с определени коефициенти. Тези 4 интервенции са плащането на хектар, сега ОПДУ, което в бъдеще ще се нарича ПНОППД (прогресивно намаляващо основано на площ подпомагане на доходите). Втората интервенция е обвързаното с производството подпомагане на доходите, специалното плащане за културата памук и плащането за дребни селскостопански производители от 3 хил. евро за стопанство.
Останалите осем интервенции от директните плащания са с 30 на сто национално съфинансиране и 70% - от бюджета на ЕС. Тук интервнециите са:
* Плащане за природни или други специфични за района ограничения;
* Подпомагане във връзка с неблагоприятни аспекти, произтичащи от някои задължителни изисквания – обвързано с реформи;
* Агроекологични действия и такива в областта на климата;
* Подпомагане за инструменти за управление на риска;
* Подпомагане за инвестиции за земеделски и горски стопани;
* Подпомагане за установяването на млади земеделски стопани, нови земеделски стопани, предприятия в селските райони и стартиращи предприятия, както и за развитието на дребни земеделски стопанства;
* Подпомагане за услуги по заместване в стопанството – обвързано с реформи;
* Интервенция в определени сектори.
Изчисленията на ЕК са, че средствата на хектар за едно стопанство ще бъдат минимум 130 евро и имаксимум 240 евро средно национално равнище.
