Комисията по международна търговия (INTA - Комисията по международна търговия на Европейския парламент. Тя отговаря за търговските споразумения на ЕС с трети държави – включително условията за внос на земеделски продукти.) на Европейския парламент одобри временното споразумение по Регламента за Общата схема за преференции (GSP е търговска схема, която позволява на развиващи се държави да изнасят стоки в ЕС с по-ниски или нулеви мита, за да се подпомогне икономическото им развитие. Проблемът е, че това често води до много евтин внос, който подбива цените на европейските производители.), договорено по време на тристранните преговори (т.нар. триалози) през декември 2025 г. Copa-Cogeca изразява силно съжаление от одобрението на това споразумение в настоящия му вид.
Според организацията е необходимо въвеждането на автоматичен защитен механизъм за ориза – ако вносът надхвърли определено ниво, митата да се връщат автоматично, тъй като секторът е изключително чувствителен. Въпреки това договорените в момента прагове и количества за задействане на механизма са толкова високи, че той би се активирал едва след като вече са нанесени сериозни щети на европейските производители.
Изместването на европейското производство на ориз тип Индика, което обхваща около 100 000 хектара, би имало тежки икономически последици за ЕС. В основните оризопроизводителни региони стойността на земята е между 30 000 и 40 000 евро на хектар, което означава потенциални загуби от 3–4 милиарда евро за икономиката на ЕС. Тези загуби биха били несъразмерни спрямо ограничените икономически ползи за държавите износители по GSP, които се оценяват на едва 15–18 милиона евро, ако се вземат предвид средните обеми и цени на вноса.
Макар че към момента оризът Индика е най-засегнат от нискобюджетния внос, рискът се разширява. През последните години се увеличава и вносът на кръгъл и среднозърнест ориз тип Японика, което засилва конкуренцията с традиционното европейско производство. Нарастват опасенията, че натискът може да обхване и специфични сортове Японика, включително ориза за ризото, което би ограничило възможността производителите на Индика да преминат към Японика и да продължат дейността си.
Производството на ориз е структурно уязвимо. Оризовите земи трудно могат да бъдат използвани за други култури и често се намират в защитени влажни зони, където земеделието играе ключова роля за управлението на водите, биоразнообразието и опазването на ландшафта. Поради това всяка значителна загуба на оризово производство би имала сериозни икономически, социални и екологични последици.
Copa-Cogeca изразява искрената си благодарност към всички членове на комисия INTA, които гласуваха против това споразумение. Сега, когато въпросът предстои да бъде разгледан в пленарна зала, организацията се надява повече евродепутати да осъзнаят значимостта и тежестта на това решение за бъдещето на оризовия сектор в ЕС.
