Индия, която тази година стана най-големият производител на ориз в света, почти е удвоила износа му, като доставките са надхвърлили 20 милиона метрични тона през последната фискална година. Но производителите не са оптимисти.
Преглед на данните за подземните води разкрива загриженост, че жадните оризови култури неустойчиво източват и без това ниските водоносни хоризонти на Индия, принуждавайки фермерите да вземат големи заеми, за да пробиват все по-дълбоки сондажи, пише Ройтерс.
В щатите Харяна и Пенджаб подземните води са били достъпни на около 9 метра преди десетилетие, но сега сондажите сега трябва да стигат между 25 и 60 метра, докато се открие вода. Това обаче излиза доста скъпо на фермерите.
В същото време държавните субсидии, които стимулират отглеждането на ориз, обезкуражават земеделските производители да преминат към по-малко водоемки култури.
Субсидиите включват гарантирана от държавата минимална цена за ориз, която се е увеличила с около 70% през последното десетилетие, както и големи субсидии за електроенергия, които насърчават добива на вода за селскостопански нужди.
Крайният ефект е, че една от страните в света с най-голям недостиг на вода плаща на фермерите, за да консумират огромни количества ценни подпочвени води.
Индия представлява 40% от световния износ на ориз, така че всякакви промени в производството ще имат глобални последици.
Освен това, Индия отглежда много повече ориз, отколкото е необходимо, за да изхрани местното си население, което през 2023 г. изпревари китайското, за да се превърне в най-голямото в света с над 1,4 милиарда души.
Докато земеделските производители в голяма част от Индия разчитат на комбинация от повърхностно и подземно напояване, производителите в северните щати Пенджаб и Харяна, които са водещите производители на ориз в страната, обикновено зависят от подземните води.
Тази зависимост прави производителите на ориз и в двата щата особено уязвими към изменението на климата, тъй като водоносните хоризонти не се презареждат напълно, когато мусонните дъждове са слаби.
Въпреки силните мусонни дъждове през последните две години, фермерите добиват толкова много вода, че водоносните хоризонти са класифицирани от индийското правителство като „прекомерно експлоатирани“ или на „критични“ нива.
Според правителствени данни за 2024 и 2025 г., двата щата добиват между 35% и 57% повече подземни води годишно, отколкото водоносните им хоризонти естествено се възстановяват.
В опит да спасят ситуацията, местните власти през 2023 г. наложиха забрани за нови сондажи в критично експлоатирани зони.
Производителите, ограничени до съществуващи сондажи, от своя страна харчат десетки хиляди рупии годишно за оборудване, като по-дълги тръби и по-мощни помпи, които могат да извличат вода от намаляващите запаси, казаха фермерите.
Намаляващите нива на подпочвените води са основен проблем за всички производители на ориз, но дребните фермери са най-силно засегнати, тъй като всеки допълнителен разход за отглеждане намалява оскъдните им доходи.
Индийските власти се надяват да разчупят порочния кръг между субсидиите за ориз и добива на подземни води.
Миналата година правителството на Харяна започна да предлага субсидия от 17 500 рупии на хектар, за да насърчи фермерите да преминат към култури като просо, които изискват значително по-малко вода. Просото, което понякога се използва като заместител на ориза, набира популярност в някои части на градска Индия поради предполагаемите му ползи за здравето.
Стимулът, предлаган от правителството на Харяна за насърчаване на култури като просо, обаче е наличен само за един вегетационен период и досега не е успял да доведе до широкомащабно приемане.
Земеделските производители биха били склонни да разменят културите си, ако бъдат правилно стимулирани, каза фермер от Пенджаб.
Земята на Пенджаб и Харяна е плодородна и ние, като производители, сме готови да преминем към друга земеделска продукция... при условие че правителството купува нашата продукция на цени, осигурявани от държавата“, казват фермерите.
