Фермерът Красимир Кумчев е сред активните коментатори на търговското споразумение между ЕС и държавите в блока Меркосур, което предстои да се подпише на 17 януари. Той има оригинален прочит на причините, поради които Комисията е готова този път да доведе докрай преговорите и да подпише заветната сделка, проточила се повече от 25 години. На 20 януари Копа и Коджека организира втория голям европейски фермерски протест, този път пред сградата на Европарламента в Страсбург. Ще успее ли?
Синор.БГ се свърза с г-н Кумчев, за да чуе от първо лице неговия прочит за споразумението с Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай. Ето го:
„За да успокои европейските фермери, Комисията предложи пренебрежимо ниска квота за селскостопански продукти, които ще влизат в ЕС с нулево мито. Само че, ако погледнем цифрите на вноса в ЕС от Меркосур, ще видим, че дори при високите мита за аграрни стоки, той расте и е с 6 млрд. евро по-голям от износа на ЕС към Меркосур. Този отрицателен за Европа търговски баланс е много опасен, тъй като се дължи именно на вноса на южноамериканската земеделска продукция.
Голяма част от територията на Бразилия, в това число и северните части на Аржентина и Парагвай, попадат в субтропика. Ако валежите в най-южната част на Аржентина са едва 200 литра/кв. м. годишно, то в субтропиците те са по 1200 литра, което означава изобилие на всякаква продукция. Затова и държавите в Меркосур има силно развито земеделие и животновъдство.
ЕС ухажва винопроизводителите на Стария континент с обещанието, че ще им се отвори големият пазар към Латинска Америка. Но нека не се заблуждаваме! Аржентина е сред най-големите производители на вино в света и заема 5-то място след Италия, Франция, Испания и САЩ по данни за 2024 г. При това, тяхното вино е евтино и хубаво! Наистина ли скъпото европейско вино ще може да пробие на южноамериканския пазар? Това е като на краставичар краставици да продаваш!
За мен няма съмнение, че в сделката с Меркосур има нещо гнило, според мен всичко навежда към съмнение за корупция.
В споразумението е записано, че ЕС ще изнася към латиноамериканския блок автомобили при благоприятни тарифни условия, на първо място. На второ са химическите продукти, а сред тях са и пестицидите. В това число и такива с активни вещества, които вече са забранени в ЕС заради тяхната токсичност. И ето как порочният кръг се затваря: Химическите заводи, собственост на гигантски компании от ЕС, ще изнасят пестициди в Южна Америка, а оттам ще ни ги връщат като земеделска и животновъдна продукция на ниска цена. В това има нещо доста лицемерно. У дома ЕК поставя редица ограничения пред европейските фермери, но иначе няма проблем, когато Меркосур ни доставя селскостопански суровини с ниска себестойност, произведени без спазването на екологични условия и опазени с използването на продукти за растителна защита, част от които вече са забранени в Съюза. Това ще подложи на убийствена конкуренция фермерите в ЕС!
Големите печеливши в тази сделка са производителите на автомобили в ЕС. Както химическите, така и автомобилостроителните компании са концентрирани в Германия и затова Мерц подкрепи с две ръце сделката въпреки протеста на немските фермери. Германия отчаяно се нуждае от нов пазар, който да я оттласне от рецесията, в която е изпаднала. И ето го изхода: сделката с Меркосур! Макар че нищо не гарантира на производителя на Фолксваген, че няма да има китайски внос на евтини автомобили в Южна Америка.
Европейските фермери са натиснати и от друг голям проблем – проектобюджетът на Комисията за 2028-2034 година. Той предлага парите от досегашния Втори стълб да отидат в общ фонд, който ще се разпределя така, както реши всяка конкретна държава. И, представете си сега, какво ще се случи с фермерите в България, а и в други по-бедни страни! Западноевропейските страни ще се погрижат за своите производители, няма да ги оставят и това е сигурно. Защото искат да осигурят чиста и свежа храна на населението си. А у нас ... (Само да припомня, че в договора ни за присъединяване към ЕС бе записано, че аграрните ни субсидии ще се изравнят със западноевропейските през 2027 г. Вече 8 години чакаме това да се случи.)
В бедния източен блок селското стопанство отново ще е последна грижа на правителствата. В нашия район винаги има спешна нужда от инвестиции в други сектори, в които сме назад. Парите от общия фонд ще се налеят в тях, а за земеделието – каквото остане. Това ще обрече на фалити именно земеделските стопанства от по-бедните държави като нашата. Хранителният ни суверинитет допълно ще намалее, от което следва, че и цените на хранителните продукти ще се увеличат.
Винаги съм казвал, че който контролира храната, контролира света!
Когато останем с още по-малко стопанства, вносът на храни ще се увеличи допълнително. И без друго ние сме докарани дотам, че отдавна вече не можем да осигурим изхранването на българите с родна продукция. От години българските храни представляват 20% от необходимите за хранителната ни независимост, останалото идва от внос. И това се случва въпреки че имаме най-плодородната земя в Европа!
Освен от Меркосур, ще продължим да внасяме храни от Северна Африка, защото именно там някои напреднали европейски държави пренесоха производството си. Оттам те го товарят към пристанището в Ротердам, където продукцията се пакетира и поема из Европа като европейска. Разтоварва се в страни, където контролът не е силен и местната продукция е недостатъчна. А в Северна Африка производството също не се подчинява на европейските екологични правила.
Дали ще успее да спре споразумението с Меркосур протестът на европейските фермери на 20 януари? Дълбоко се съмнявам. От българските протести през годините съм разбрал, че властта временно се снишава и изпраща пари на най-разгневените, докато забравят от какво са недоволни. Мисля, че Комисията ще отстъпи още малко пари за ОСП, извън онези 45 млрд. евро след първия протест през декември. И това ще бъде всичко. Накрая споразумението ще се финализира и задейства, за съжаление.
