Решението на Общото събрание на Организацията на обединените нации да обяви 16 ноември за Международен ден на средиземноморската диета е добре дошла инициатива, която ще спомогне за повишаване на осведомеността и оценяването на значението на здравословното хранене, устойчивостта и териториалните традиции за постигане на продоволствена сигурност и по-добро хранене, което е основната задача на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО).
Макар средиземноморската диета да има много регионални разновидности, основните й принципи са едни и същи: тя набляга на употребата на пресни плодове и зеленчуци, дава предимство на пълнозърнестите храни, ядките, бобовите култури и зехтина, включва умерена консумация на морски дарове, птиче месо, млечни продукти, месо и яйца и ограничава сладките храни.
В основата на средиземноморската диета е социална институция, включваща набор от умения, знания, ритуали, символи и традиции, свързани с отглеждането и събирането на реколта, риболова, животновъдството, съхранението, преработката, готвенето и по-специално общуването и консумацията на храна. Тя се подкрепя от холистична социология, в която гостоприемството, междукултурният диалог и начинът на живот се ръководят от уважение към разнообразието. Силната роля на пресните съставки изисква по-чести и малки по мащаб взаимодействия, както неформални, така и пазарни, които обвързват институцията с по-къси вериги на доставки.
ФАО ще има водеща роля в подкрепата на усилията за отбелязване на Международния ден, който беше разгледан от Общото събрание след одобряването на предложението на 44-ата сесия на Конференцията на ФАО по-рано тази година.
Резолюцията на Общото събрание беше представена от Италия от името на основна група средиземноморски страни, които бяха основните спонсори на резолюцията (Армения, Хърватия, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Ливан, Малта, Черна гора, Мароко, Португалия, Сан Марино, Испания и Тунис) и беше изготвена с цел да допринесе за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР).
За ФАО признанието е възможност да се подчертае как териториалните диети – корени в историята, местните икономики и дългосрочните климатични и екологични ресурси и ограничения – могат потенциално да предложат ползи за човешкото здраве и устойчивостта, както и възможности за справяне с предизвикателства като прекомерната загуба и разхищаване на храни и нарастващия проблем с затлъстяването.
В съответствие с мандата, действията и плановете на ФАО за Международния ден на средиземноморската диета ще се отпразнува разнообразието на здравословните хранителни навици в световен мащаб, корени в местните традиции. Поддържането на такива диети се подкрепя от работата на ФАО с държавите, като се предоставя техническа помощ, насърчава се международното сътрудничество и се повишава осведомеността относно важността на разнообразното производство на храни – от растения до животни и риболов – за да се даде достъп до здравословни диети и тяхното консумиране за всички.
ФАО има дългосрочно сътрудничество с приемащата страна Италия за съхранение и защита на средиземноморската диета в родния й регион.
Какво представлява, защо е важна и заплахи за нейното съществуване
Здравословните ползи от средиземноморската диета са добре известни от десетилетия след новаторските изследвания на Ансел Кийс през 60-те години на миналия век, когато той документира нейните защитни ефекти срещу коронарна болест на сърцето. Тя е свързана и с по-ниска честота на диабет, някои видове рак и депресия.
Преди повече от десетилетие ЮНЕСКО призна средиземноморската диета за нематериално културно наследство, подчертавайки нейното културно, хранително и социално значение.
Има много доказателства, че това наследство се разпада поради глобализацията, урбанизацията и новите модели на потребление и начин на живот. Днес много от страните в Средиземноморския регион също са изправени пред по-високи от средните нива на наднормено тегло и затлъстяване при деца и възрастни.
Чрез създаването на Международния ден ФАО се надява да повиши осведомеността, инвестициите и действията за съхранение на здравословните хранителни навици и социалните и производствени традиции, които ги подкрепят и поддържат.
