С отворено писмо до министър-председателя Росен Желязков и министрите на земеделието финансите и икономиката Георги Тахов, Теменужка Петкова и Петър Дилов от Българския фермерски съюз (БФС) настояват за създаване на нови финансови инструменти и механизми за подпомагане, оздравяване и стимулиране на българското земеделие.
„В контекста на глобалните климатични промени, трайно променящия се жизнен стандарт и социална среда – включително в България, както и предвид динамичната политическа и икономическа реалност, която формира нови тенденции в световната търговия, се наблюдават процеси с изключително сериозни последици за българския аграрен сектор“, е мотивът на председателя на БФС Георги Стоянов.
Разразилата се глобална търговска и икономическа война, налагането на мита и непредвидимостта на международната пазарна конюнктура създават реална заплаха за обезпечаването на продоволствените нужди на населението. В този контекст особено актуален е въпросът за скъсяване на агрохранителната верига и осигуряване на устойчивост в сектора (намиращ отражение и в проекта за Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни на Министерството на земеделието и храните).
„От Български фермерски съюз акцентираме върху един ключов въпрос – липсата на механизми и устойчиви политики за създаване и подкрепа на ново, младо поколение земеделски производители, изведено като основен приоритет и задача и от Европейската комисия. Вярваме, че сега е моментът да се даде стратегически тласък в тази посока и на национално ниво, посочва Стоянов.
„Когато говорим за финансови и инструменти и механизми, говорим за държавна подкрепа, която по ясен, категоричен, всеобхватен и ефективен начин да предлага готови решения за наболелите проблеми от обществена важност – безводие, климатични изменения и катаклизми (градушки, ранно засланяване, измръзване), липса на пазари, високи цени на стоки, липса на кредитиране и прочие.
Трайно установилата се тенденция към фалити, отпадане и унищожаване на родни производители – независимо дали по обективни или субективни причини, води до изчезването на цели отрасли, породи и сортове с национална идентичност и значение. Наблюдаваме как цели фамилии и региони губят поминъка, труда и живота си, граден с поколения.
От съществено значение е създаването на ефективен и устойчив механизъм за застраховане на земеделската продукция в България. Международната практика ясно показва, че успешни модели се основават на активно участие на държавата, изграждайки се на принципа на солидарност между публичния и частния сектор. В Австрия например държавата покрива по-високия процент от застрахователната премия, с цел да облекчи земеделските производители и да повиши обхвата на застраховането. Подобни системи действат и в Испания и Франция, където публичната подкрепа играе ключова роля за стабилността на сектора. В САЩ застраховането на земеделска продукция е основен елемент от аграрната политика, реализиран чрез Федералната програма за застраховане на културите. Тази програма представлява публично-частно партньорство, при което частни застрахователни компании предлагат полици, субсидирани от федералното правителство. На този фон е належащо България също да разработи аналогичен модел, като така насърчава земеделците да се защитят от неблагоприятни климатични събития и гарантира устойчивостта на земеделския труд“, се посочва още в писмото.
Според браншовика е належащо да започне диалог по още един възможен допълнителен, но ключов механизъм за устойчиво подпомагане на земеделските производители – този на кредитните кооперации. Макар че Законът за кооперациите позволява създаването на взаимоспомагателни каси, на практика липсва специален закон, който да регламентира тяхното функциониране. Съществуващата законова празнота, в комбинация с ограниченото действие на Постановление №343 от 2008 г. (валидно само за 33 кооперации, създадени по схемата за земеделски капиталов фонд), възпрепятства възможността този модел да се разшири и приложи ефективно в национален мащаб. Това е пропусната възможност за изграждане на стабилен и локален механизъм за достъп до финансиране, основан на принципите на кооперативната солидарност. Считаме, че следва незабавно да се доразвие и надгради нормативната рамка в тази посока – като част от по-широката стратегия за финансова устойчивост на земеделския сектор.
По отношение на нарастващите фалити европейската политика е категорична в необходимостта от създаване на мерки за държана подкрепа и превенция и намира израз в Директива (ЕС) 2019/1023 за превантивното преструктуриране и втора възможност за предприемачи. Макар и да беше приета Наредба за инструментите за ранно предупреждение и достъпа до информация на предприятията при вероятност от несъстоятелност, въз основа на която Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия създаде и поддържа публична уеб базирана система, реалното ѝ функциониране е незадоволително и безрезултатно. Системата не предоставя ефективни възможности за оперативна намеса, финансиране, преструктуриране или реална подкрепа.
От Българския фермерски съюз предлагат незабавно да се разработи нова стратегия за подкрепа на земеделските производители, изразяваща се в:
* Създаване на специализиран механизъм, подобен на Национален гаранционен фонд или донадграждане с фокус върху справедливото обезщетяване на земеделските производители във връзка с климатичните промени;
* Предоставяне на гаранции и достъп до финансиране за предприятия в риск чрез капацитета на ДФ "Земеделие" или Българска банка за развитие;
* Изработване на законова рамка за превантивно преструктуриране, с възможност за намеса преди откриване на производство по несъстоятелност;
* Институционализиране на инструментите за ранно предупреждение и реална подкрепа чрез правни и финансови механизми чрез текуща оперативна намеса в дейността.
