Азотът е един от жизненоважните хранителни елементи за растенията, осигуряващ интензивен растеж на зелената маса и повишени добиви. В селското стопанство широко се използват различни форми на азотни торове, всяка със свои собствени характеристики и области на приложение. Органичните торове, като оборски тор, компост, сидерати и други, са богати на азот, но в органичните съединения е недостъпен за растенията. Когато попадне в почвата, той се минерализира от почвените микроорганизми и едва тогава може да се усвоява.
Органичните торове се внасят обикновено при основното обогатяване на почвата – през есента или ранна пролет. Могат също да се внасят и по време на вегетационния период за подхранване на растенията, но тогава бърз ефект не може да се очаква.
Азотните минерални торове, които най-често използваме в градината, могат да бъдат разделени на няколко групи в зависимост от съдържащите се в тях форми на азот:
– нитратните торове (калциев нитрат и натриев нитрат) съдържат азот във вид на соли на азотната киселина (в нитратна форма NO3);
– амониеви торове (амониев сулфат и амониев хлорид), в които азотът присъства като амониев йон, NH3;
– амониево-нитратни торове, в които азотът присъства както в амониева, така и в нитратна форма;
– амидни торове, като най-популярен от тази група е урея или карбамид, където азотът присъства в амидна форма, NH2.
Всички три форми на азотни съединения могат да се използват за подхранване на растенията, но има някои различия в начина на усвояване, които трябва да се имат предвид при използването им.
Азотът, абсорбиран от кореновата система, претърпява сложни биохимични процеси. Амониевата форма се използва незабавно от растенията за синтез.
Нитратният азот, от друга страна, претърпява предварителни трансформации при навлизане в растителната тъкан, губейки част от енергията си.
Растенията могат да поглъщат азот в нитратна форма в значителни количества, докато високите дози амониев азот са токсични за растенията и могат да предизвикат смъртта им. При внасяне на тази азотна форма не трябва да се допускат излишъци.
Същото важи и за нитратния азот, но по различна причина. Той може да се натрупва в растенията, като не причинява вреда, но се отмива от почвата при напояване и дъжд, замърсявайки водоемите. Тези торове не се внасят предварително, а през пролетта за основно подхранване на растенията, при сеитба или засаждане и по време на вегетацията.
Амоният е по-малко подвижен в почвата. Амониевите торове обикновено се внасят предварително като основно торене. Те могат да се използват и за подхранване по време на вегетацията, но е важно да се знае, че амониевият хлорид не е подходящ за чувствителни към хлор култури, защото в състава им влизат 67% хлор.
Върху особеностите на поглъщане и усвояване на различните форми на азот от растенията влияе рН на почвата. В неутрални почви (с рН 7,0)най-добре се усвоява амониевият азот, а в кисели (рН 5,5) – нитратният. Честото внасяне на нитратни торове води до засоляване на почвата, защото натриевите и калциеви йони се натрупват в нея.
Амидният азотен тор – урея (карбамид), съдържа 45-46% азот. Когато се внася в почвата, торът се амонизира в рамките на 2-3 дни под влияние на почвената микробиота, а след това се усвоява от корените на растенията. Този процес временно алкализира почвата, но образуващия се амоний постепенно се превръща в нитрат и от алкална я превръща в кисела. Карбамидът е препоръчително да се внася през пролетта и лятото – за основно и допълнително подхранване.
За разлика от уреята и другите азотни торове, амониевият нитрат е универсален тор, съдържащ азот както в нитратна, така и в амониева форма. Нитратите бързо се усвояват от растенията или отмиват от почвата, а амониевият азот се абсорбира от нея. Може да се използва както за основно, така и за временно подхранване на растенията, но трябва да бъдем внимателни, защото високите концентрации могат да ги изгорят.
Важно е да не забравяме, че амониевият нитрат е физиологично киселинен тор. Системното му използване води до значително закисляване на почвата.
