Наблюдавайки как доматите активно се развиват, като произвеждат все повече и повече яркозелени, големи листа и здрави стъбла, ние изпитваме радост и с нетърпение очакваме новата реколта. Опитният градинар обаче знае, че такъв растеж може да крие сериозни проблеми.
Две до три седмици след засаждането на постоянно място, младите, наситенозелени и големи доматени растения изглеждат необичайно – имат забележимо малко цветни китки (една-две, а може и да няма). Спешно трябва да се разследват причините за бързото разрастване на листната маса и недостатъчен цъфтеж.
Страничните разклонения също са многобройни и растат много бързо, което е за сметка на малкото цветни пъпки.
Какви рискове крие прекомерното разрастване на листната маса?
Това е характерно не само за доматите, но се наблюдава и при други зеленчукови култури и декоративни растения. Необходими са незабавни мерки, защото тези признаци крият няколко риска:
1. Прекомерното внасяне на азот значително намалява добивите от домати.
2. Гъстата и плътна листна маса ги прави по-уязвими към болести и вредители, ускорявайки разпространението на инфекции и представлявайки заплаха не само за доматите, но и за цялата градина.
3. Малкото на брой завръзи се развиват и узряват много бавно, но често никога не достигат характерната за сорта големина.
Този проблем възниква обикновено след засаждането на доматите на постоянно място. Някои сортове са по-склонни към бързо развитие на листна маса и проявяват тази тенденция по-ясно. Тези растения изискват внимателно наблюдение и своевременно отстраняване на проблема.
На какво се дължи прекомерното увеличаване на листната маса?
Този проблем най-често е свързан с големи количества азотни торове, независимо дали са органични или минерални. Високите нива на азот стимулират енергичния растеж на надземните части на растенията, докато кореновата система изостава, плододаването се нарушава и доматите сякаш „забравят“ за залагането на цветни пъпки и развитие на завръзите.
Гъстото засаждане също може да бъде причина за нарастването на листната маса. В условията на слаба светлина растенията се опитват да компенсират това за сметка на растежа на надземните части, за сметка на цъфтежа и образуване на плодове.
Преполиването увеличава постъпването на хранителни вещества към корените, защото водата разтваря и малките количества хранителни елементи и ги транспортира към растенията в целия обем.
Методи за справяне с проблема
Незабавните мерки се свеждат до промяна в режима на подхранване, като най-напред се ограничава внасянето на азот и се отстраняват излишните количества в почвата.
За целта почвата най-напред се подсушава леко, а след това се полива обилно. Това ще извлече част от азота от кореновата зона и ще го премести в по-дълбоките слоеве. Трябва да уточним, че методът е подходящ само за леки и рохкави почви, а в тежки и плътни – ефективността е значително намалена.
На следващия етап се препоръчва внасянето на калиево-фосфорни торове (монокалиев фосфат – 10 грама на 10 литра вода. Полива се с по 0,5 -1 литър на растение, като количеството зависи от възрастта на растенията. Може да се използва калиев сулфат (15-20 грама на 10 литра) или суперфосфат (20 грама на 10 литра вода), предварително разтворени в малки количества гореща вода.
Използването на дървесна пепел под формата на инфузия също е решение, но минералните торове са по-ефективни, защото действат по-бързо.
Друго решение е мулчиране на почвата с пресни дървесни стърготини – микроорганизмите използват азот за разграждането им, което намалява бързото му усвояване и нарастване на надземните части.
При отстраняване на част от долните листа и странични разклонения е необходимо да се придържаме строго към правилните методики.
