Тиквичките са култура, която е сравнително непретенциозна за отглеждане, но плододаването е силно повлияно от избора на място. След тях почвата може да изглежда рохкава, но не всички растения се развиват добре. Важно е да изберем подходящ вариант.
След отглеждане на тиквички почвата е „уморена“ и се нуждае от възстановяване. Това се обяснява с факта, че те черпят активно хранителни вещества (най-много азот и калий), но оставят след себе си малко органична материя. Имат мощна коренова система, разположена предимно в горния почвен слой, който се изтощава активно.
Ако след тиквичките засадим култури, които са взискателни към хранителните вещества, те ще започнат да изостават в растежа си. Почвата просто няма да има достатъчно време да се възстанови.
Добре е след тиквички да се засаждат бобови култури (фасул, грах, леща, соя, бакла и др.), които обогатяват почвата с азот, съдържащ се в изобилие в атмосферата. Голяма част от този основен хранителен елемент се се намира в органичната материя, но не е пряко достъпен за растенията. Бобовите култури имат способността да преобразуват газообразния азот в леснодостъпна форма, като образуват симбиотична връзка с щам почвени бактерии, наречени ризобии.
Бобовите култури бързо възстановяват баланса. В рамките само на един сезон почвата става забележимо по-плодородна.
Сидератите имат същата способност. Синапът, фацелията и овесът подобряват структурата на почвата, като възстановяват загубената органична материя и потискат развитието на патогените.
След тиквичките може да се засажда и цвекло. То използва хранителните вещества от по-дълбоките почвени слоеве и не страда от азотен дефицит.
Морковите също се справят добре и кореновата им система осигурява необходимите хранителни елементи за развитие и растеж.
Лукът и чесънът помагат за дезинфекция на почвата.
След тиквички може да засеем копър, салати, рукола и други култури, които не се нуждаят от богата почва.
Не се допуска и засаждане на култури от същото семейство – тикви, краставици, пъпеши и дини, защото боледуват от едни и същи болести и се нападат от едни и същи вредители.
Експертите съветват да обогатим почвата с компост, ако следващата година отново засаждаме тиквички на същото място. Това ще ускори възстановяването и.
Когато есента е топла, можем да отгледаме втора реколта, като засеем репички, спанак или салати. Те няма да изтощат почвата допълнително.
Важно е да се съобразяваме с това, че тиквичките обичат богата на хранителни вещества почва, която се нуждае от почивка след отглеждането им.
Ако изберем подходяща култура за наследник на тиквичките, плодородието ще се възстанови бързо, а почвата ще стане отново жизнена и щедра.
