Свикнали сме да приемаме почвата като субстанция, в която трябва да стоят корените, за да не паднат растенията. Внасяме торове (органични или минерални), поливаме с вода и ги оставяме да растат, но земята не е просто склад за ресурси или празна чаша за коктейл. Тя е огромен, дишащ и ненаситен жив организъм – саморегулираща се система между живата и неживата материя.
Кой живее в земята?
Ако можехме да надникнем дори за малко там, щяхме да се страхуваме да стъпим в градинската леха. Там, в тъмнината, животът кипи от милиардите бактерии, невидимите нишки на полезни почвени гъби, образуващи симбиотична връзка (микориза) с корените на растенията, и нашите верни „орачи“ – земните червеи. Това са „строителите“ на бъдещата ни реколта:
- гъбите осигуряват по-добро усвояване на водата чрез транспортните мрежи, които изграждат, и я доставят директно на корените;
- микроорганизмите разграждат минералните хранителни вещества, превръщайки ги в достъпна за растенията форма;
- земните червеи разрохкват почвата по-добре от всеки култиватор и я обогатяват с хумус.
Коя е тайната на подхранването на растенията при биологично отглеждане на културите?
Основната тайна на живото земеделие (биоземеделието) е шокиращо проста – трябва да храним почвената микробиота, а не растенията. Тя функционира като сърцето на екосистемата. Така създаваме оптимални условия за усвояване на хранителните вещества.
Ако нашите помощници в почвата липсват, тогава е без значение колко тор ще внесем, защото той ще бъде усвоен от растенията в минимални количества или ще се озове в подпочвените води.
Какво обича почвената микробиота?
Тя обича същото, което и ние – комфорт, топлина и вкусна храна. За нея органичната материя е деликатес – мулч, сено, окосена трева, компост. Веднага щом покрием почвата с подходящо органично „одеяло“, микроорганизмите започват незабавно своята дейност.
Преходът към биологично земеделие не е свързан с упорита работа, а със спазване на основни правила:
1. Голата почва е болно място, което в природата се среща рядко. Мулчът е едновременно дом за червеите и място за хранене.
2. Разрохкване на почвата, но не и дълбока обработка, която създава катастрофа за подземните обитатели. Тези, които обичат кислорода, се оказват дълбоко под земята и погребани живи, а тези, които са живели в дълбините, ще бъдат обгорени от слънцето.
5. Отглеждане на разнообразни култури и сидерати, сеитбооборот и естествени методи за борба с болестите и вредителите.
6. Биологичното земеделие гарантира качеството на храните и защитата на околната среда. Това не е нова тенденция, а добре позната стара система от практики в отглеждането на храни и животни.
