Ако държавата подкрепяше животновъдството в планинските и полупланински райони, а не раздаваше държавните пасища и ливади на индивиди, които не отглеждат животни, но пък си получават европейските субсидии, опустошителните пожари, особено в Южна България, нямаше да засегнат огромни територии с гори и земеделски земи, както се случи това лято. В официално становище до властите представителите на животновъдни организации искаха да припомнят, че, ако администрацията продължава да не се съобразява с природните закони, скоро България ще загуби първенството си по биоразнообразие и ценни горски обитания. А това вече означава – още по-горямо безводие и маса нови бедствия, за които трудно можем да си представим, че ще ни се случат идните десетилетия.
Потърсихме за коментар по темата собственикът на „Дивата ферма“ Николай Василиев, който като ветеринарен специалист познава добре предимствата на планинското пашуване, затова и до 2023 година биологичното му стадо от кафяво родопско говедо редовно се качваше високо в Рила планина, където имаше достатъчно свежа пажа за животните.
Ще припомним, че семейната „Дива ферма“, която Ники и Бети създадоха в края на миналия век, се намира в маджарското село Горно поле, където през лятото заради горещините пашата свършва. За да осигурят фураж за стадото си, те намериха алтернатива с възстановяване на традиционнита за България пашувания по високопланинските пасища на Национален парк „Рила“.
Днес Ники обяснява как в община Маджарово от 1998 година не е имало пожари, защото още през юни животните опасват не само ливадите, но и празните пространства в по-редките гори. „Дори някой по невнимание да пусне цигара в нашия регион, максимум биха се запалили не повече от 50 квадратни метра, след което пожарът гасне, защото няма високи сухи треви, които да го подклаждат“, посочва Николай. Според когото точно неподдържаните ливади не само в Пирин и Рила, но и в Източните Родопи, Сакар и Странджа планина са причина това лято да се разгорят стотици пожари. „Ако терените отново започнат да се дават за ползване от местни животновъди, проблемът ще изчезне", заключава той.
Ще припомним, че заради новите правила на отдаване под наем на високопланинските пасища в националните ни паркове, от миналата година терените за кравите на „Дивата ферма“ бяха силно намалени. Само за година животновъдите трябваше да намалят двойно размера на стадото си, което преди това наброяваше 2 хиляди биологични крави. Тази година управата на парка е издала разрешение фермерът да качи 400 животни от автохтонните местни породи. „Проблемът е, че няма лесен достъп до тези пасища и за да ги транспортирам, съм длъжен да обикалям в жегите още 40 километра, за да не наруша терени от националния парк“, съобщи Ники.
Фермерът е получил позицията на експерти от Българската агенция по безопасността на храните, които обясняват колко негативно би се отразило това на стадото. Затова и Весилиев е изпратил до ръководството на парка ново искане за разрешение да премине през част от територията, за да успее да ползва вече разрешените за пашуване ливади. Ники предлага също управите на парковете да позволят на говедовъдите да ползват пасищата, предоставени на овцевъди, тъй като заради шарката по овцете тази година БАБХ забрани придвижването на дребния рогат добитък в цялата страна. След като по обективни причини пасищата няма как да се ползват, идеята е свободните терени да се преостъпят на собствениците на едър добитък. „Искрено се надявам да получим разрешението. Защото нашите породи не нанасят вреди, напротив, те носят само ползи за планината, заключи Ники Василиев.
А ние допълваме, че бедствие с такъв характер като тази година, когато огънят унищожи ценни гори, пасища и земеделски земи върху хиляди декари, а те трудно могат да се възстановят по естествен път, не трябва да се повтаря. За целта обаче е нужна светкавична реакция на администрацията, която да направи съответните нормативни промени при ползването на пасищата.
Екатерина Стоилова
