След два месеца напразни призиви към администрациите на две министерства - на екологията и на земеделието, да положат усилия, така че стадата, които традиционно са пашували в националните ни паркове, да продължат да го правят, ситуациято остава безнадеждна. А едни от малкото работещи бизнеси бавно загиват пред очите на цялото общество, независимо че в продължение на десетилетия са градили честно и почтено своите стопанства. Думата ни отново е за животновъдите от Централен Балкан и за единствената в България биологична ферма – „Дивата ферма“, които през тази година окончателно бяха изхвърлени от високопланинските пасища в Стара планина и Рила, не без „огромната помощ“ на някои чиновници в министерствата на околната среда и на земеделието.
Как Ники и Бети помагаха на колеги, попаднали в беда
А щетите, особено за родопските говеда от стадото на „Дивата ферма“, са катастрофални, защото вместо от юни до октомври да опасват високопланинските пасища, това лято останаха в стопанството в Източните Родопи, където през лятото нито пашата е достатъчна и витаминозна, нито пък има източници за водопой. „Преди две седмици получих разрешение за сондаж, но вода не излезе дори на дълбочина от 85 метра“, посочи за синор.бг фермерът Николай Василиев.
Вместо да пашуват из рилските поляни, както са го правели повече от 16 години, въведените от последните години забрани принуждават стопаните да оставят стадото си от 2 хиляди животни в региона около фермата им в община Маджарово. „Проблемът е, че сламата, която им даваме, очевидно няма качества, защото животните не я искат. Започнахме да ги храним със сено, само и само да оживеят, но и то е в малки количества. Вече заклахме 200 телета, защото без храна и вода няма как да оживеят“, с краен песимизъм споделя биофермерът. И добавя, че най-голямата му грижа в момента е как да осигури храна за зимата, защото това, което преди години е косял, докато стадото му през лятото е било в планината, сега се опасва изцяло. А в България не са много биологично сертифицираните животновъди и растениевъди, от които да купи фураж за зимните месеци.
Като ветеринар по професия Ники обича животните и знае как да се грижи за тях, но очевидно е безсилен да пробие стената на българската бюрократщина.Семейство Василиеви (Бети и Ники) са борбени и упорити хора, но отношението, което държавните институции проявяват към тях за последните две години, граничи с една необяснима дискриминация срещу един законно изграден бизнес.
Защото, след като през миналата година площта за опасване от едно животно в Рила беше увеличана от 4 на 12 декара, а тази година достигна до 25 дка. Това означава, че вместо 1 600 животни, Василиеви вече са можели да качат в планината около 600 животни, по предварителните им разчети. Впоследствие разбрали, че управата на парка им е предоставила пасища само за 290 животни. В същото време тези ливади, се намирали на недостъпни места, подстъпът към които е било невъзможно да се осъществи, без фермерът да наруши изискванията на парка. „Дадоха ми такива пасища, все едно на вас да дадат апартамент на 4-я етаж, но да ви забранят да се качите по стълбите, а да минете през балкона. Е, няма как да хвръкнете, за да се качите, нали?“, обясни Ники. Подобно е било положението и с терените, които са му предоставени през миналата година. И когато той все пак е решил да качи животните, минавайки през забранени зони, от парка му наложили над 10 акта за нарушения, които той чинно платил.
Зов за помощ от семейството, известно в цяла България с бизнеса си
Битката с администрацията очевидно ще продължи, защото само в България може да се случи подобно нещо – да погубваш бавно и без обяснения един от най-успешните бизнеси, свързани с биологичното животновъдство.
В интервю за националното радио бившият зам. министър на околната среда и водите, адвокат Емилия Тончева коментира днес, че с цялостната политика, провеждана през последните две години, е абсурдно цял сектор, какъвто е животновъдството, да бъде воден към гибел. Тя поясни, че „ засегнати са именно онези животновъди, които нямат друга алтернатива. Те държат на това да имат възможност да изхранят стадата си и за тях това е по-важно от получаването на субсидията. Тя се явява вредна, защото привлича към териториите в националните паркове животновъди, които биха могли да ползват пасищен ресурс и на други места."
Темата остава с продължение, може би докато най-после земеделският министър и колегата му от МОСВ най-после не предприемат стъпки в защита на този бизнес.
Екатерина Стоилова
